След Освобождението Варна се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. Градът започва да се развива като индустриален център.
През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходи - 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“, за поддържане на първата морска линия Варна – Бургас – Цариград. През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив.
Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира.
До Балканските войни Варна става главен търговски център на България за внос на стоки от Средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вноса се засилва и износът през варненското пристанище.
В началото на 20-те години на ХХ в. благодарение на преминаването на суровини през пристанището подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост. Така е осигурена работа на хиляди хора и градът се превръща във водещ индустриален център в Североизточна България през следващите 10-15 г. През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 г. се открива първата държавна корабостроителница.
Един от най-напредничавите фабриканти в града по това време е Матей Недков, типичен представител на проспериращ търговец, фабрикант и новатор след Освобождението. Той притежава качествата, отличаващи младата българска буржоазия в тази епоха: почтеност, трудолюбие, любознателност и спестовност.
Роден през 1872 г. в село Угърчин, Ловешко, младият мъж се заселва във Варна. Отваря малък магазин за кинкалерия и парфюмерия. Бързо открива нишата в пазара и започва да продава бои за вълна. Жени се за Надежда Екимова (1882 – 1960 г.) от Габрово.
Връзките с габровските текстилни фабриканти разширяват търговската му дейност - боядисване на прежди и дрехи. Племенникът на жена му, Еким Н. Екимов (1897 – 1986 г.), е привлечен на работа във фирмата. Младежът е завършил Търговската гимназия в Свищов, владее немски и френски. Има стаж в габровските фабрики на Тотю Пантев и братовчеда Пенчо Гатев, собственик на фабрика "Александър".
Така създадената през 1908 г. еднолична фирма на Матей Недков се преобразува в събирателно дружество.
Синът на Матей Недков, д-р Недко Недков, защитава докторат по финансии и статистика в университета във Франкфурт на Майн. Дейността на фирмата се държи от семейството. Тя непрекъснато се разширява след смъртта на стария Недков. Фабриката е оборудвана с модерни немски машини, боите и химикалите се внасят от Германия. Разкрити са представителства и магазини в повече от 40 български града.
Д-р Недко Недков открива кантора и в Букурещ, където търгува с дървен материал, нефтопродукти и захар.
Дейността на фабриката и магазините е поета от Еким Екимов. Услугите - химическо чистене, пране, гладене и боядисване, стават все по-популярни в България. Клиентелата расте, приходите също.
В цялата страна става известно прочутото "мазно петно", рекламата на фирмата. Тя е изключително авангардна и оригинална... Експертите са убедени, че след повече от 100 години графичният знак отново може да бъде използван с голям успех.
Днес всички сме наясно, че едно от ключовите неща, необходими за развитието на успешен бизнес, е пряко свързано с изграждането на популярна марка с добър имидж. Но в началото на ХХ век за българските фабриканти понятието брандинг стратегия е съвсем непознато. Матей Недков поставя началото на ползването на фирмен знак, един от най-важните аспекти за развитието на всеки бизнес днес. “Мазното петно” му дава голямо предимство на пазара и той даже влиза в преговори за поглъщане на конкуренцията.
Най-интересното в случая е, че неговият фирмен знак отговаря на всички изисквания, които поставят днес експертите за изработка на фирмен знак или лого:
Простота – “Петното” е семпло, но оригинално лого.
Забележителност - лесно се запечатва в съзнанието, а в същото време е просто и уместно използвано.
Класика - дизайнът е екстравагантен и дори в момента изглежда модерно, а са минали над 100 години. Усмихнатото личице на “Мазното петно” се възприема позитивно от всички възрасти.
Универсалност – това лого „лежи” добре на всякакви материали за реклама, независимо дали са големи колкото пощенска марка, или това е гигантски билборд.
Благодарение на добрата брандинг и маркетингова стратегия наследниците на Матей Недков преодоляват конкуренцията на братя Ландау, другите играчи на пазара за химическо чистене. Водят се преговори за купуване на тяхната фабрика за 6 000 000 лв., но през 1944 г. тези планове рухват. Фабриката на Матей Недков във Варна е национализирана заедно с всички активи. Собствениците напускат фабриката за 2 часа. Така завършва делото на Матей Недков, бедно момче, успяло да забогатее, а неговите наследници да създадат търговска империя в областта на химическото чистене в България.
Марица Гърдева
Матей Недков е сред активните абонати и рекламодатели на вестник „Черно море”.
Коментари