Харман кая - град или обсерватория?

На Харман кая попаднах съвсем случайно. На излизане от Момчилград видяхме кафява указателна табела с това екзотично и непознато за мен име. Поехме по пътя за с. Равен и след като минахме през с. Долча Чобанка (много красиво и подредено селце), малко след края на селото вдясно от пътя имаше табела, сочеща към платото. Оставихме автомобила и след около 15 минути разходка по черен път стигнахме до Харман кая.

С думи трудно може да бъде описана експлозията от чувства и сетивни усещания, които те връхлитат на това място. Харман кая пази древната духовност на траките и завладява с усещането за сливане с божествената сила на скалите. Скалното светилище е изсечено на платото около естествена пещера още около 2000 г. пр. н.е. То е служело и за астрономически наблюдения, които тракийските жреци са правели с цел измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене.

Светилището се е развило на невисокото плато около естествена малка пещера. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късноенеолитната епоха, а най-късното е от І - ІІ в. сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера с дълбочина 20 м, със следи от обработка.

Светилището Харман кая би могло да предизвика интерес, не по-малък от този към Перперикон и Татул

Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено. Първите проучвания на обекта са правени още през 1941 г. от проф. Васил Миков, който го определя като голям тракийски град, и археолози предполагат, че ако днес започнатото от него дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище от ранга на Перперикон.

Платото на Харман кая е природно укрепено и обградено със скали, в една от които се намира естествена пещера, наподобяваща утроба, с дълбочина 7 метра. Днес тя се обитава от прилепи, а по скалите наоколо гнездят гарвани. Вътрешното свещено пространство включва скалистия връх с пещерата, като в него се е влизало между скален процеп, допълнително оформен като вход и затварян с врата. Във външното свещено пространство са издълбани скални площадки, които са били използвани и като места за наблюдение на слънцето. Личат основите на помещения, стълби, скални ями и басейни, за които се спори дали са имали само битово предназначение (събиране и отвеждане на дъждовната вода), или са били използвани с ритуални цели (за жертвоприношения и обреди). На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклонена на север и с диаметър на кръговете от 0,3 до 1,4 метра, който плавно се увеличава. Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии.

Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, но по-достоверни са теориите, според които са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е., като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце. Смята се, че извършваните свещенодействия са имали за цел освен съзерцаване и влияние върху космическите сили и осигуряване на плодородие.

Според една друга хипотеза, промотирана от музея на НБУ, на Харман кая се е добивало злато

Привържениците на това твърдение смятат, че този обект дава много добра информация за използвана технология за преработка на природен ресурс. Основание за такова твърдение им дава фактът, че седиментните скали, образувани от вулкански материал (като тези на Харман кая), често съдържат златинки. При размиването им във вода златото се утаява в джобове  в места с по-ниска скорост на водата. Това е било известно на древните жители (професионални рудари) и те са го добивали (стривали скалата, която го съдържа, промивали получения концентрат) в хилядите корита, обявени за жертвеници. Стриването на първоначалния материал е ставало на площадка върху здрава скална основа, непосредствено до мястото за добиване на рудата. Използвани са “скални валяци” за разтрошаване на рудата на по-дребни фракции и последващо стриване в издълбани “хаванки”, отново в здрава скала. Според изследователите полученото злато е охранявано. Има укрепления на върха на Харман кая. Крайната и окончателна обработка и складиране са били на Перперек. Икономическата мотивировка на хилядите “добивници” очевидно не подлежи на съмнения, според привържениците на тази теория.

Позната ли е била технологията за улавяне и добиване на злато? По всичко личи - да. На Перперикон помещенията преди утаителите са с халки. В древността златинките са улавяни с овчи кожи, които след това са изгаряни. В някои известни от древността технологии участва живак за извличане на злато. Във вулкански туфи би могъл да се срещне цинабарит - основна суровина за живак. В описаните райони се среща минералът алунит |KAl3 ОН6 (SО4)2|. От него се получава стипца - продукт за обработка на кожи, бои, байцове, лекарства и изковаване на злато. Много по-ценен от златото. Наличието на цяла група минерали с участието на калиев и алуминиев сулфат дава възможност за получаване на различни стипци, дори на известната в древността римска кубична стипца.

Коя от всички теории за Харман кая ще се окаже вярна, предстои да разберем. Община Момчилград предвижда да бъдат осигурени средства за разкопки на обекта. А дотогава, ако пътувате в Източните Родопи, отбийте от пътя и посетете това неповторимо място.
Марица Гърдева