Днес е Световният ден на филателията

Хобитата по света нямат брой. Наистина. Като се почне от колекциониране на автомобили, яхти и самолети, та се стигне до филмови плакати, моделчета на коли, гоблени, марки, монети и какво ли не още. За почти всички колекционери това е хоби. За част от тях е и бизнес, при това доста печеливш. Сред най-печелившите хобита е филателията. Казват, че филателията и днес е на първо място по масовост сред другите колекционерски увлечения. Официална статистика eстествено няма, но по някои данни поне 50 милиона души по света колекционират сериозно пощенски марки. По времето на социализма в България е имало над 120 000 колекционери. Сега броят им е значително по-малък.

Терминът филателия идва от гръцкото fhilos – приятел, и ateleia – освобождаване от такса. Някои не знаят, че филателисти се наричат не само хората, които събират пощенски марки, но и тези, които колекционират и изследват пликове, щемпели и други пощенски материали и документи.

Пощенската марка за първи път е въведена в обращение през 1840 г. в Англия. И досега за авторството на марката сред специалистите няма единно мнение. Някои смятат, че автор е шведът Габриел Трефенберг, който още през 1823 г. предложил да се нанася на плика цветна рисунка, която да потвърждава заплащането на пощенската услуга. Друг претендент за авторство е англичанинът Джеймс Чалмърс, който през 1834 г. отпечатал в собствената си типография пробна серия марки, които се залепвали на плика. На тях имало надписи, съответстващи на заплатената цена, като цената се определяла от теглото на писмото, а не от разстоянието, на което било доставяно, както дотогава било прието. Само че идеята не могла да преодолее бюрократичните препятствия.

Първата в историята официална марка пощата получила благодарение на англичанина Роуланд Хил. В рамките на три години той успял да постигне пускането на тираж от малки правоъгълници в черен цвят с изображение на кралица Виктория и цена едно пени. Датата била 6 май 1840 година. Нарекли ги „черното пени”. Веднага след това били пуснати и марки със стойност 2 пени, но те вече били сини на цвят.

Интересно е да се отбележи, че на всяка пощенска марка, независимо от произхода й, с латински букви се отбелязва името на страната, която я емитира. Ако няма име на страна, това е английска марка. Днес Великобритания, която първа е започнала да използва пощенски марки, е освободена от задължението да указва името на страната емитиент.

Първи в света слагаме футболна топка на пощенска марка
Първите 5 български марки са издадени и пуснати в употреба на 1 май 1879 г.  "Сантимите" са отпечатани в печатницата за държавни книжа в Петербург.  Първият им тираж бил  250 000 броя.  Първите български пощенски марки останали в употреба до 1896 г. Непосредствено след Освобождението България няма собствена парична единица. В съответствие с изискванията на Всемирния пощенски съюз номиналните стойности на първите български пощенски марки са в парична единица - златен франк, като 1 франк  е бил равен на 100 сантима.

Със закон от 4 юни 1880 г. е въведена българската парична единица 1 лев = 100 стотинки. До въвеждане на новите парични знаци пощите използват разчета 1 франк = 1 лев. Първата българска марка в левове и стотинки е била отпечатана едва през 1881 г. отново в Санкт Петербург. За пръв път пощенски марки са отпечатани в България едва в края на 30-те години на миналия век. Година след Освобождението - през  1879 г., България става член на Всемирния пощенски съюз (ВПС). Българското филателно дружество обаче е основано едва 14 години по-късно - на 31 март 1893 г. в Пловдив.

България има сериозни традиции във филателията. България първа в света поставя футболната топка на пощенска марка още през 1932 г. Тази марка е сред най-скъпите и може да се намери само в западните каталози. Шахматна фигура също има за първи път в света на наша марка и това става през 1947 г.

Първата българска пощенска марка, отпечатана през 1879 г.

„Обърнатата конница“ се оценява на 25 000 евро
Най-скъпата българска пощенска марка „Обърнатата конница” е оценена на 25 000 евро. В България има само 5 екземпляра от нея, а по света са общо 30. Марката е отпечатана през 1911 г., като дефектът й – конницата на царя е с главата надолу, я превръща в уникална лимитирана серия. На марката е отпечатана картина на Ярослав Вешин, изобразяваща цар Фердинанд и князете Борис и Кирил на коне по време на маневри.
„Дефектните” марки с номинал 50 ст. са продадени в Пловдив през 1913 г.

„Британска Гвиана” чупи рекорди по цена
Различни марки спорят за това коя е най-скъпа в света. Според колекционерите, които са готови да броят милиони за ценните хартийки, с най-висока стойност е „Британска Гвиана“ – единствената в света едноцентова марка от този тип. През 1980 г. вече покойният милионер Джон Дюпон купува марката за 935 000 долара. Тя е отпечатана през 1856 г., когато бившата британска колония Британска Гвиана спешно се нуждаела от марки и не можела да чака доставка от Англия. Марките били отпечатани с черно мастило върху нискокачествена пурпурна (червеникава) хартия.

Картинката изобразявала плаващ кораб, разположен между думите Британска Гвиана и надпис на латински с мотото на колонията - Damus Petimus que Vicissim. (Даваме и в замяна искаме.) Марката била правоъгълна, но ъглите й били резнати, така че по форма тя приличала на осмоъгълник. Макар че е невзрачна на вид, цената й се изчислява между 10 и 20 милиона долара.

Сред най-скъпите марки в света е и "Червен Мавриций". Марките "Червен Мавриций" и "Син Мавриций" са отпечатани през 1847 г. по заповед на губернатора на остров Мавриций специално за изпращането на покани за ежегодния бал. Днес в света са запазени всичко на всичко 14 екземпляра от "Червен Мавриций". Пет от тях се съхраняват в различни музеи по света.

За най-скъпа марка спори и шведската Treskilling Yellow (жълта, с номинална стойност три скилинга). По принцип трябва да е оцветена в зелено, но тази била отпечатана погрешка в жълто през 1857 г. заедно с марки от 8 скилинга. Определят я като "Мона Лиза на пощенските марки" и припомнят, че сред собствениците й е бил и румънският крал Карол.
Юлиян Атанасов