Българинът замени кюфтето и салама с пържоли

Българинът пенсионира кюфтето и салама. Замени ги с пържоли.

Значително се е увеличило потреблението си на свинско месо през последните 10 години у нас, показват данните на Националната статистика за периода от 2013 до 2022 година.

Предпочитанията към прясното месо са за сметка на каймата и колбасите.

Ако през 2013 г. едно домакинство е консумирало средно по 17,8 кг свинско на година, то през 2022 г. потреблението вече е близо 26 кг. И има причина за това.
 
Потреблението на кайма се е свило от 18 на 16 килограма за година. Намаление с близо 3 килограма годишно е отчетено и при консумацията на малотрайни колбаси.

Предпочитанията на клиентите към месото за сметка на колбасите и кюфтетата, често ги водят на пазар и извън България, особено живеещите в погранични райони, предава NOVA.

"Ние имаме изградена магазинна мрежа и във Велико Търново. Там повече се пазарува, защото в Русе ние сме до европейска столица Букурещ и там храната е с по-ниско ДДС - животновъдите са освободени от всякакви данъци и директно си ги вкарват в магазина. Така цената е много по-добра отколкото българската и си ходят събота и неделя да си пазаруват в Румъния", споделя Борис Биринджиев - месопреработвател.

Статистиката показва, че свинското е поскъпвало с най-бавни темпове - общо с един лев за десет години. Практиката пък показва, че също с един лев е скочила цената на прасетата, но само за 2023 г.

"За нашите прасета изкупната цена беше два лева плюс ДДС, в момента купуваме на 3 лева с ДДС - с един лев по-скъпо е свинското месо от миналата година.

Никога в България не е прескачала цената на прасетата над 2,50-2,60 лева, а в момента е 3,60 живо тегло", обясни още месопреработвателят.

Въпреки това повишената консумация на българско месо е трайна тенденция, като показател за това са малките фирмени магазини, където месни продукти не залежават.

"Месните продукти, насочени за унищожаване, са близо 37 килограма. Ние регулярно имаме контрол по такива обекти, колегите проверяват на база оценка на риска ежегодно. Това че има толкова малко храни, показва, че те си вършат работата и потребителя консумира безопасни храни", подчерта Георги Дяков от БАБХ Русе.

Ако пък в търговската мрежа е останало непродадено месо, чиято трайност все още е в срок, то добрият вариант е да бъде дарено на Българската хранителна банка, където гладуващи хора да могат да бъдат подпомогнати, пише "Труд".