Боби и Заки: Правим песни, когато има какво да кажем с тях

- Как се чувствате след концертите в Бургас, Русе и София? Коя публика ви прие най-топло?
Боби: Не мога да деля публиката по този начин. Мисля, че на всеки концерт публиката ни приема достатъчно добре, за да ни се прииска да се върнем пак при нея.
- Каква е разликата между публиката сега и тази, която помните от последния си концерт?
Заки: О, последният ни концерт беше доста отдавна – преди около 18 години, и най-нормалното нещо би било публиката ни да е пораснала (усмихва се)...  Не зная – може би хората са помъдрели повече...
- С началото на турнето обявихте, че парчетата ще звучат в нов аранжимент. Как ги приема публиката? Има ли песен, която харесвате повече в новия вариант, отколкото в оригинала?  
Боби: Невъзможно е, когато сме с други 7 музиканти и певици на сцената, песните ни да имат същото звучене, както на записите. Самото присъствие на музиканти, които са различни от тези в записите на песните, дава и различен поглед върху музиката и аранжиментите. Сега използваме и програминг в аранжиментите и това наистина обогатява звука на сцената.
Заки: Направи ми впечатление, че извън по-тихата част на концерта хората стават и танцуват на по-бързите песни, заради което си мисля, че на тях им допадат новите ни малко по-агресивни аранжименти. Определено новият жив вариант на „Лъжи“ много ни харесва.
- Последният ви сингъл се казва „Безвремие“. Размишлявате ли често върху тази тема, или това е просто абстракция?
Заки: Няма как в нашето всекидневие да няма моменти, в които да не се замисляме върху нещата, отразени в нашите песни – все пак ние пеем за това, което ни вълнува.
Боби: Това е една от характеристиките на „Авеню“ като дует – ние не чувстваме нужда да пишем песни само заради самото писане или заради спазването на някакви графици за издаване. Правим песните си тогава, когато има какво да кажем с тях.
- Спомняте ли си момента, в който за първи път решихте да направите съвместен музикален проект?
Боби: Определено – това беше моментът, в който се наложи да намерим име на дуета, за да може да се появим на някакъв конкурс, за да представим наши песни.
Заки: Спомням си, че на този конкурс представихме само наши песни – мисля, че бяха „Ти си сам“ и Tear Found on The Road,  а всички други участници пееха кавъри.
- Как се роди името на дуета?
Заки: Подсказа ни го речникът за чуждите думи в българския език – все пак нали като млади музиканти искахме да бъдем световноизвестни и търсехме дума, която се произнася еднакво на много езици... (смее се)
- Кое е любимото ви видео към ваша песен? Имате ли някоя интересна история от снимки?
Боби: На мен много ми харесва видеото към „Пропилени дни“. Начинът, по който режисьорът Стоян Радев подходи към песента, направо ме смая тогава и резултатът беше прекрасен.
Заки: Аз си спомням как по време на снимките на видеото към „Бягство“ беше много студено в студиото на киноцентъра и в някои от дублите ни излизаше пара от устите по време на пеенето и се налагаше да ги повтаряме, а отстрани ни чакаха хора с дебели палта, за да се облечем след всеки дубъл.
- С коя илюзия се разделихте и в какво продължихте да вярвате в житейски план през последните 20 години?
Заки: Всички в България сме се разделили с много илюзии през последните 25 години и едва ли ние сме изключение...
Боби: Не ми се коментира тази тема, че разговорът ще отиде в много сива посока...
- Има ли тема, за която ви се иска да напишете текст и музика, но все още не сте го направили?
Заки: Сигурно има, но за да не сме го направили, значи не е узряло съвсем желанието в нас да се занимаем с нея.
- Подготвяте ли ново парче и кога да го очакваме?
Боби: Има и вече изпратих демото на Заки на нова песен. Много ми се иска да я представим на живо на концертите ни скоро, но не знаем кога ще е готова. В интерес на истината Заки ми изпрати готовия текст преди два дни и още не съм имал време да го изпробвам, но поне първоначалното ми впечатление е, че се е получил много добре...
Заки: Мога да кажа, че това ново парче ми харесва дори повече от „Безвремие“...
- Имате ли някакъв спомен с фенове във Варна или някаква лична история, свързана с морската столица?
Заки: Аз имам доста спомени от Варна, но предпочитам да ги оставя за себе си...
Боби: Трябва ли да имам спомени от Варна, вместо тя да е част от всекидневието ми? Все пак съм варненски зет... (смее се).
Иван Димитров