Крепостта на белия гълъб

Отдавна не бях минавала през Пещера и неволно натиснах спирачката на колата при влизането си в града. Защото отсреща, на хълма "Света Петка", видях да се издигат кули и стени като в средновековна приказка. Отбих и на около осемстотин метра от центъра на града се озовах в един друг свят, света на  крепостта Перистера. Името й произхожда от гръцки и означава "гълъб", “гълъбово място”. Представлява крепост с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната стена. Според археолозите е датирана към  ІV в.  сл. Хр. и е съществувала поне до VІІ в. включително. Изследователите й смятат, че на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.

Твърдини в България съм виждала много, но уникалното за крепостта над Пещера са двете  нейни ъглови кули - източната и южната, които са едновременно църкви. Това е единствената крепост от такъв тип у нас. Както повечето средновековни укрепления, крепостта не възниква на празно място. Археолозите смятат, че мястото е било древно тракийско светилище, тъй като в най-високата част на възвишението са открити различни по големина камъни, единият с формата на гълъб.

През римската епоха от II до началото на III век тук е бил изграден кастел, тъй като наблизо е минавал един от главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море. Крепостта обаче е имала и късноримски период на съществуване, което се доказва от 4 монети, сечени при императорите Диоклециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363). В края на хълма археолозите са намерили глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса.

Разкрити са и 28 жилищни помещения, в които са намерени много керамика и предмети от бита, включително и напълно и частично запазени питоси (делви). Вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, с който цялата площ на крепостта надхвърля 20 декара. Находките и пластовете разкриват цяла картина за живота на крепостта - множество нападения, две опожарявания, допълнителни ремонти и укрепвания по време на по-размирни векове.

Крепостта е възстановена с европейски средства и днес всеки, който я посети, може да облече бойни доспехи, да стреля с лък, да хвърля копие. Тук научих много и за стенобойните машини, които преди векове са били гордостта на Перистера.
Марица Гърдева