Празнуваме Международния ден на НЛО

На 2 юли се отбелязва Международния ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО). Изборът на датата е свързан с т.нар. Розуелски инцидент: през 1947 г. на този ден близо до американското градче Розуел, щата Ню Мексико, катастрофирал летателен апарат, който много хора смятат за извънземен кораб.

Въпреки отсъствието на непосредствени доказателства за падането в Розуел на НЛО, всяка година в началото на юли в града пристигат към  50 000 души, за да участват в своеобразен фестивал. Има лекции за расата на извънземните от „световноизвестни“ специал-исти, състезания по ядене на летящи чинии (разбирайте палачинки), изложба на интергалактическа храна и мода  и търговско изложение, където се продава всичко, възвеличаващо извънземните. Празничната суетня по всякакъв начин се държи настрана от сериозността на Международния НЛО музей  и изследователски център.

Историята

на един от най-известните случаи на наблюдаване на НЛО. Място на действието - САЩ, щата Ню Мексико, близо до градчето Розуел. Време на действието - 1 юли 1947 година...
На 1 юли 1947 г. Ричард Ренкен, летец ветеран, каскадьор, наблюдавал полета на кръгли обекти, летящи със скорост 50 мили в час, подредени във формата на буквата V. Същото видяла и някаква жена от същия град. Фермерът Уйлям Мак Брейзъл чул точно по същото време мощен взрив. На следващия ден – четвъртък, 3 юли, той заедно със седемгодишния Тимъти Проктър, син на съседи, забелязали на пасището във фермата "леки метални парчета", които били разпръснати безразборно върху немалка площ. Оказало се, че обектът, видян от семейство Денуам, е катастрофирал в ранчото на фермера Брейзъл, след като преди това експлодирал във въздуха през нощта на 2 юли 1947 г. заради лошите метеорологични условия и магнитни бури. 

След като взел няколко парчета, за да ги покаже на съседите си, Мак Брейзъл ги отнесъл в градчето Розуел, отстоящо на около 130 км от фермата му, и ги показал на шерифа Джордж Уилкокс. Шерифът направо се изумил от това, което видял, защото парчетата не се подлежали на никакви деформации, дори при удар с чук, а освен това по някои от тях имало странни йероглифи. От своя страна Уилкокс веднага се свързал с командващия елитната база на американските ВВС полковник Бланчалд, където по това време били разположени стратегическите бомбардировачи "В - 29", можещи да носят ядрено оръжие. 
Бланчард внимателно разгледал парчетата и веднага назначил специална група от офицери начело с майор Джес Марсъл - шеф на разузнавателния отдел към базата, и капитан Шеридън Кавит от контраразузнаването. 
На 7 юли сутринта фермерът Брейзъл отвел групата в своята ферма, където намерили още метални отломъци, а на около две мили от мястото с отломъците бил открит и кораба, частично забил се в земята, около който разпръснати лежали четирите мъртви тела на екипажа. За тях по-късно било направено предположението, че са се катапултирали само миг преди катастрофата. Гледката била покъртителна. Телата на пилотите били облечени в еластични сребристи комбинезони и изглеждали ужасно, защото не приличали на хора. Те, заедно с останките от кораба, били натоварени на два камиона и откарани в базата още същата вечер. 
На 8 юли полковник Бланчард изпраща специализирано подразделение от военни полицаи, които отцепили целия район около фермата, и веднага изпратил съобщение до щаба на Осма армия във Форт Уорт,  Тексас. Същата сутрин полковникът разпоредил да се пусне за местната преса следното съобщение: "...Многобройните слухове за летящи дискове вчера станаха реалност...” 
Съобщението  било предоставено от пресцентъра на военната база по обяд - 8 юли 1947 г., на две радиостанции и два всекидневника в градчето Розуел. Това е пълният му текст, взет от вестник "Сан Франциско Хроникъл". 
Същата вечер генерал Рамей - командващ Осма въздушна армия, разположил "останките" в своя кабинет и свикал веднага пресконференция, за да опровергае разпространеното вече съобщение, защото според генерал Томас дю Боз, който по това време бил полковник и началник-щаб на Осма въздушна армия, от Вашингтон спешно позвънил генерал Мак Малън, който разпоредил на генерал Рамей случаят да бъде веднага потулен. 

Генералът спешно извикал сержант Ървинг Нютън от метеорологичната служба, за да "идентифицира" "останките". Сержантът "установил", че те са "от метеорологичен балон от типа "Роуин", защото "миришели на синтетичен каучук" - материала, от който правели балоните. 
Опровержението е остро, унизително и особено критично за офицерите от военновъздушната база в Розуел. То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове били укротени, а военните, пуснали първото съобщение, подложени на унижение и присмех. 
Отначало генерал Рами предполагал, че катастрофиралият кораб "бил съветски самолет или ново неизвестно оръжие на противника". "Експертизата" на останките от кораба е направена спешно, защото "от най-високо ниво" вече  били отдадени специалните заповеди и инструкции как трябва да се действа по-нататък, защото собственикът на местното радио в Розуел вече бил принуден да не "дава никаква информация" относно инцидента. Трябвало да се твърди, че местните военни са "взели метеорологичен балон за летяща чиния". 
По-късно останките от кораба заедно с мъртвите тела били откарани с транспортен военен самолет във Военновъздушната база "Райт Патерсън" за изследване. Там се намирал най-развитият научно-технически изследователски център на САЩ по това време.

Случаят е епохално събитие 

макар историята с катастрофата да е потулена. Тя не се споменава никъде в "Синята книга" на военновъздушните сили, където са включени всички доклади за НЛО. Липсата на всякакви сведения за случилото се в Розуел доказва, че там наистина се крие нещо необичайно.
По случая "Розуел" е образувана комисия, известна като "Маджестик 12". Тя се състои от 12 изтъкнати военни, разузнавачи и учени и е имала за задача да проучи и открие епохално събитие в историята на човечеството - контакта с извънземни. Според доклада на комисията, изготвен за Дуайт Айзенхауер още преди встъпването му в длъжност като президент, четири "извънземни биологични същества" са открити на около 3 км от мястото на катастрофата. Някои твърдят, че две от тях са били още живи и едното е оказало съпротива. Смята се, че труповете на извънземните са запазени и се намират в Лос Аламос, Ню Мексико.
Едва през 2011 г. ФБР разсекрети документ, който, за радост на уфолозите, разказва историята на тайнствените събития в Розуел. 

Главният пилот на космическия кораб се е наричал Айрл?

Въпреки всички мерки за засекретяване случаят “Розуел” години наред дава хляб на журналистите с най-невероятни истории. Според една от тях Айрл е името на единственото извънземно, оцеляло в инцидента. Според тази история през 1949 г. то контактува с медицинската сестра Матилда и умира след 6 седмици. Историята разказва, че Айрл е главният пилот на космическия кораб, владее 347 езика, между които и древният земен санскрит. То започва да контактува с медицинската сестра Матилда, която се грижи за него в секретна база на Пентагона. Извънземното няма уста и може да се свързва единствено по телепатичен път. За да общува, то започва да учи английски и така предава по-добре мислите си на Матилда. Извънземното предава сензационни разкрития за хората по заповед на своите висшестоящи от Космоса. След 6 седмици то предупреждава, че си отива на своята планета, а на Земята оставя само „куклата си“, както нарича своето тяло.
Матилда предава цялата информация на властите, които я предупреждават да мълчи, ако иска да остане жива. Според нея управляващите по цял свят не желаят хората да знаят, че във Вселената има много други интелигентни и добронамерени извънземни цивилизации.
През януари 2015 г. отново американският град Розуел привлече вниманието на световните медии с нов мистериозен случай, който е не по-малко загадъчен и изплъзващ се от каквото и да било логично обяснение.
Новият инцидент в Розуел започва със сигнал в местния полицейски участък за пътнотранспортно произшествие в покрайнините на града и двама ранени. Броени минути по-късно към мястото на катастрофата незабавно се насочват няколко коли на пожарната и полицията, но пристигайки там, те не откриват никого във взетия под наем автомобил, нито пък в близкия район наоколо. Екипите се връщат в Розуел, но седем часа по-късно на спешния телефон 911 е прието обаждане от водача на въпросното возило, който разказва, че заедно със своя спътник са преживели нещо необичайно, в резултат на което изненадващо се събудили насред поле с пасящи магарета, без да имат ни най-малка представа как изобщо са се озовали там.