Трима американски президенти са починали на Деня на независимостта

На 4 юли американците празнуват Денят на независимостта. На този ден през 1776 г. Континенталният конгрес одобрява Декларацията за независимост. В продължение на месец след 8 юли 1776 г. този документ е четен публично и хората празнуват всеки път, когато го чуят. На следващата година във Филаделфия бият камбани и има топовни салюти, палят свещи и фойерверки. Войната за независимост обаче продължава чак до 1783 г. и едва тогава Денят на независимостта става официален празник. Но малко хора знаят, че на 4 юли са починали и трима бивши американски президенти. На този ден през 1826 година, в продължение на само няколко часа Америка се прощава с Джон Адамс, 2-ри президент на САЩ и Томас Джеферсън, 3-ти президент на САЩ, а на 4 юли 1831 е починал Джеймс Монро, 5-ти президент на САЩ. Нека си припомним за тях:

Джон Адамс, вторият президент на САЩ, е завършил Харвард Колидж и за известен период от време учи право в Устър при Джеймс Пънтам. През 1758 година е признат за адвокат. От ранна възраст развива навика да описва събития и хора. Една от първите такива записки е за пледоарията на Джеймс Отис от 1761 година пред върховния съд на Масачузетс. Именно думите на Отис изпълват Адамс със желание да защитава каузата на американските колонии.
В 1796 година, след като Вашингтон се отказва от възможността за трети мандат, Адамс е избран за президент след като побеждава Томас Джеферсън.Желанието на федералистите е да се дадат еднакво количество гласове за Адамс и Томас Пинкни, за да се избегне възможността Джеферсън да стане вицепрезидент, то той все пак получава втори по размер резултат. Това е първата ситуация при която президентът и вицепрезидентът са от различни партии. Единственият друг път , когато това ще се случи е, при номинирането от Ейбрахъм Линкълн – републиканец на Андрю Джонсън – демократ за вицепрезидент – 1864.
Четирите години на Адамс на президентския пост (1797 – 1801) са маркирани от събития като прокарването на Закона за чужденците и бунтовете, което прави федералистката партия непопулярна и води до вътрешни противоречия в нея. През 1800 година Адамс се кандидатира за втори мандат, но недоверието към него в собствената му партия, непопулярността на Закона за чужденците и бунтовете и популярността на неговия опонент – Томас Джеферсън, водят до загубата му. Той се оттегля от обществена дейност.
На 4 юли 1826 година, на петдесетата годишнина от приемането на Декларацията за независимостта, Адамс умира в Куинси като преди това промълвя известните си думи „Поне Томас Джеферсън ще продължи да живее”, без да знае, че няколко часа по–рано Джеферсън е починал. 

Томас Джеферсън е третият президент на САЩ (1801-1809), американски държавник, посланик във Франция, политически философ, революционер, агроном, градинар, земевладелец, архитект, археолог, робовладелец, основател на Университета на Вирджиния.

Мнозина смятат Джеферсън за един от най-талантливите управници сред американските президенти. На прием, на който са поканени 49-има нобелови лауреати в Белия дом през 1962 г., Джон Ф. Кенеди ги приветства с думите „Мисля, че това е най-впечатляващото събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение, когато Томас Джеферсън е вечерял сам“. Сред постиженията му като президент се нареждат покупката на Луизиана и експедицията на Луис и Кларк.
Портретът на Джеферсън е сложен върху банкнотата от 2 долара и на никеловата монета от пет цента. Джеферсън също така присъства на сто доларовите Series EE Savings Bond. Джеферсън е погребан в Монтичело. На гроба му е изписана епитафия, в която по негово изрично настояване не е добавена нито една друга дума:
 

Тук е погребан
Томас Джеферсън
Автор на Американската Декларация за независимост
На закона на Вирджиния за религиозна свобода
& баща на Университета на Вирджиния

На 4 юли 1831 г. е починал Джеймс Монро, 5-ти президент на САЩ. На него е наречена Доктрината Монро, макар че тя всъщност е създадена от неговия държавен секретар - Джон Куинси Адамс.
Като млад политик той се присъединява в Конвента на Вирджиния към анти– федералистите, и гласува Конституцията, а в 1790 година, като поддръжник на идеите на Томас Джеферсън, е избран за сенатор в Сената на САЩ. Като пълномощен министър във Франция за периода (1794–1796) той показва силна подкрепа към френската кауза, по–късно заедно с Роберт Р. Ливингстън, под ръководството на президента Джеферсън, участват в преговорите за покупката на Луизиана. Губернатор е на Вирджиния за периода 1799–1802, избран е и за втори мандат през 1811 г., но подава оставка едва няколко месеца след встъпването в длъжност. След войната с Великобритания от 1812 година Монро е избран за президент и след това бива преизбран за втори мандат през 1820 година. Монро е последният от ветераните – президенти от Войната за независимост и това е една от причините да не срещне почти никаква конкуренция при изборите.

Марица Гърдева