Михаил Йосифов и Велислав Стоянов са в основата на проекта “Брас асоциация КОМБО”.
Михаил Йосифов е един от най-активните и успешни български джаз музиканти.
Освен музикант, който повече от 20 години не се разделя с тромпета си, Мишо е преподавател, композитор и аранжор, участва в създаването на различни музикални проекти, пише музика за филми и театрални постановки и, разбира се, за джазформацията си Михил Йосифов – секстет. Работил е с почти всички големи имена на българската музикална сцена.
Велислав Стоянов – Вили, е възпитаник на Музикалната академия. Свирил е в симфоничния оркестър на БНР, 11 години е бил част от оркестъра на Националната опера и балет. Внук е на големия български композитор Йосиф Цанков.
Радетел за възраждането на традицията на градските духови оркестри, Велислав Стоянов е главният виновник за случването на БраЗЗоБраззие – първия фестивал, посветен специално на духовата музика в България.
В края на тази седмица е второто му лятно издание на плажа във Варна. Вили и Мишо проведоха и уъркшоп за тромпет и тромбон край морето с участници от различни краища на страната.
- Какви хора дойдоха на вашия уъркшоп? - Вили: Брасаджии... Дойдоха повече хора, отколкото очаквах – от Монтана, Стара Загора, Варна, Добрич, Габрово. Основното, което искахме да им предадем, е да не се отказват да се занимават с музика. Ние имаме много хъс в това отношение и мисля, че успяхме да ги заредим. Музиката е нещо, което според мен трябва да присъства в живота на всеки човек от най-ранна възраст, независимо дали ще се занимава професионално с това. Мисля, че този уъркшоп беше един хубав повод да се видим с нашите колеги по места, да обменим опит за това как се справяме с различни трудности – било то музикални, технически или житейски, да си поговорим и през деня, нещо необичайно за нашите среди, тъй като концертите, които правим, са късно вечер. Обсъдихме и това как гледаме на различните стилове в музиката. Хубавото при мен и Мишо е, че ние свирим в много различни стилове и в много от тях вече сме станали достатъчно добри, за да можем да споделим своя опит с нашите колеги, а те, ако решат, да го използват в техните проекти.
- Мишо: За мен много интересна беше срещата с момчетата от оркестъра „Виво Монтана“. Това е много добър народен оркестър, но момчетата искат леко да трансформират стила, в който работят, и да започнат да свирят и джаз. Те са много отворени за различни идеи и много талантливи. На уъркшопа дойдоха също така хора от духовия оркестър в Добрич. Имаше дори един капитан, който иска да се научи да свири на тромпет. Изобщо събраха се интересни хора. Беше много приятно. - Възможна ли е подобна трансформация – от народната музика към джаза. - Мишо: Човек стига да има желание, няма проблем. - Не трябва ли да го имат и усещането за този тип музика, за мен джазът е един вид финес, специално светоусещане, начин на живот? - Мишо: Аз мисля, че музиката си е музика във всичките й форми. Всички останали определения и епитети й ги слагат хората. Аз си го представям така – различният стил е като един различен език, на който говорим. Всяко едно запознаване с нова музикална материя обогатява и отваря мисленето и сърцето. - Кое е основното, на което научихте хората, които дойдоха на уъркшопа? - Мишо: Ние в рамките на два дни не можем да ги научим на нещо ново. Опитахме се да обясним какви са основите на тази музика, какво я отличава от другата, какво е важното и кои са опорните точки. Оттам нататък, ако имат желание, и сами ще могат да си помогнат. Живеем във време, в което информация ни залива отвсякъде – има много музикални записи, може да се намери и много теория по въпроса. Навремето нямаше толкова много източници и пак сме успели, стига да има желание и стремеж.
- Вие успяхте ли да си „откраднете“ нещичко от тези срещи, което да ви вдъхнови? При такава среща на музиканти винаги тече един процес на обмяна на творчески енергии. - Мишо: Аз лично много се запалих от техния огън на сцената, емоцията, която носят с изпълненията си, е заразяваща. В един момент човек пренебрегва езика и започва да слуша със сърцето си. Това е хубавото на музиката, че преодолява границите.
- Вили: Аз лично много се заредих от това, че музиката в България е жива. Видях, че нещо, което смятах, че загива, всъщност си живее с пълна сила в различните градове на страната, понякога със съдействието на общините по места, понякога въпреки тях. Всеки има нужда от богатството на мирогледа, което може да осигури само изкуството и музиката в частност. Бихме искали да споделим това богатство с колкото може повече хора. Оттам дойде идеята за уъркшопа и за фестивала, който организираме за поредна година на плажа във Варна.
- Какво ви предстои в музикален план? - Мишо: Какво ли не! Основният проект, по който работим в момента с Вили, е Брас асоциация КОМБО. Смятам през следващата година да го разработим и да обновим репертоара си основно с авторски парчета. Основният състав на групата сме аз, Вили, Тошко Бакърджиев – тромпет, Милен Кукошаров – пиано, Митко Карамфилов –контрабас, Георги Марков – ударни, Атанас Попов – перкусии. Често като гост-изпълнител включваме и Стоян Янкулов. Правим много съчетания с гост-артисти. Мисля, че с този проект успяваме да реализираме основната ни идея – хем да свирим джаз, хем да е по-достъпен за хората. По време на концерти и участия виждам, че хората го приемат много добре. Имаше един период, в който хората едва ли не се плашеха от джаза, сега мисля, че го възприемат по-свободно и са отворени дори за по-сложните му форми, нямат предразсъдъци. - Вили: Предстои ни да развиваме авторския си репертоар. Имаме и съвместен проект с Нора Караиванова, записваме парчета и скоро ще снимаме клип. Работим заедно и със Sеntimental Swingers, дори издадохме съвместен албум. Предстои ни също така работа с БИГ Бенда, чиито диригент е Ангел Заберски – младши. След като мине фестивалът във Варна, ще организираме подобен и в друг град в България, освен зимното му издание, което е в София. Провеждаме разговори с общините Варна и Добрич, имаме идея да работим и с ученици, но през лятото е по-трудно да ги организираме, така че трябва да подберем подходящ момент. Тепърва ще развиваме тази идея. Освен това ще продължим да провеждаме и уъркшоповете, това са едни музикални срещи, които са полезни за всички. Абсолютно във всеки град, в който има хора, които биха желали да посвирят с нас, ще направим уъркшоп. - Трудно ли е да се прави качествена музика в България? - Мишо: Навсякъде е трудно да се прави качествена музика, защото тя изисква повече време и отдаване, но ние имаме късмет, че сме се събрали все добри музиканти и нещата стават по-лесно. - Какво ви дава сили да не се отказвате въпреки трудностите? - Това си е една някаква вътрешна лудост. То по принцип желанието да се занимаваш с музика на хората им изглежда лудост. Ние от малки сме си решили, че с това ще се занимаваме. Не съм търсил изобщо други варианти. Някаква вътрешна мотивация ме води, дълбоко лична, но категорична. - Мишо: Това е нашият живот. Не мога да си представя да работя нещо друго. От толкова дълго време правя единствено и само това, не мога да си представя да се откажа. А на всичкото отгоре ми доставя страшно удоволствие. - Къде в България публиката ви приема най-добре? - Мишо: Пак ще кажа - музиката е език на емоции и ако ти си откровен и умееш да вълнуваш, хората те приемат. Ако не го правиш, не те приемат, независимо къде. - Вили: Публиката ни харесва, въпреки че съм го очаквал, тъй като не работим в популярни стилове. Ние смесваме различни течения, чиито корени са в джаз музиката, основаваме се на джазовите хармонии, на афробийта. Работим в суинг, в латин, във фънк, в диско, позволяваме си дори пънк, ска и други стилове, които са ни интересни в различни периоди през годините, реге... Публиката, която идва на наши участия, е страшно разнородна и всеки си намира по нещо, което да му допада. Винаги се получава много готино. - Във Варна как ви приемат и какво е по-различно при участията ви тук? - Мишо: Много добре ни приемат хората, тук има традиции в джаза. Тук се провежда един от най-смислените джазфестивали в България в рамките на „Варненско лято“. Винаги тук участията ни се получават много добре. Най-хубавият ми спомен е от времето, когато свирехме в „Уикеда“ - тук беше концертът, който изнесохме пред най-много хора, имаше 10 000 души на площада. - Вили: Тук се развихрят много емоции. Фестивалът във Варна е много по-различен от този, който правим през зимата в София. Тогава проявата е малко по-сериозна, по-претенциозна, там гледаме да има повече джазов уклон. Докато тук целта е да има емоции и купон.
Полина Петрова Снимки Пламен Гутинов