Първият "смесен" плаж във Варна

Лятото е в разгара си и всички си мечтаят за плажа и прохладата на морската вода, но през ХІХ век почивката край морето и къпането за удоволствие в България се смятали за екстравагантна приумица и чиста екзотика. По-смелите варненски кокони се разхождали по пясъчната ивица, облечени в летни рокли (с дълги ръкави и закопчани до брадичката), и под сянката на омбрелата вдишвали морски въздух "за здраве".

Към средата на XIX век във Варна се появяват и първите "баняджии", дошли тук да търсят здраве и почивка. За летовниците обаче няма никакви удобства и съоръжения. През лятото на 1879 г. от Харковска губерния в града пристигнал колежският съветник Йонин с намерението да получи разрешение от общината и да построи морски бани по европейски образец, но след оживени преговори с местните власти не било постигнато съгласие и договор не бил сключен.

И така в първите години след Освобождението морските бани във Варна представлявали преносими дървени кабинки, наречени "камарки", които в началото на лятото общинските служители изкарвали на брега, а след края на сезона прибирали. В началото те били предназначени само за мъже, защото те били единствените куражлии да влязат в морето. Ето какво пише писателят Димо Казасов за онези времена: „Варна беше най-рядко посещавания от софиянци курорт, и то не за слънцето и баните, а за морския пейзаж. Хората не се излагаха на слънце, тъй като това се считаше, от една страна, за вредно, а, от друга – неприлично за мъжете и абсолютно забранено за жените…“

Девет години по-късно, през 1888 г., общината построила върху пясъка камъшена сграда за топли бани, но по време на една буря силните вълни разрушили импровизираната постройка.

През 1890 г. били открити първите солидни морски бани. В началото те били две - мъжка и женска, на прилично разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били монтирани на железни релси, забити в морето. До тях се стигало по дълги тесни мостчета. Всяка от баните имала по 48 малки кабини, а по ъглите имало и по-големи кабини с вани за топла вода. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което да се хващат къпещите се. Само най-смелите излизали извън заграденото място.

В началото на пътечката към „женската баня“ стоял стражар, чиято униформена фигура и пушка възпирали мъжете, склонни да нарушат морала и да погледнат към разголените дами. Всъщност за разголване и дума не можело да става. Димо Казасов разказва за дамския плувен костюм: „Той покриваше абсолютно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити“. Чак след Първата световна война плувните женски костюми станали малко по-тънки и по-свободни.

За смесен плаж не можело да става и дума! Дори и след обявяването през 1921 г. на Варна за курортен град, което поставило пред общината неотложната задача да се построят нови морски бани.
Поръчката била възложена на чешката фирма "Пител Браузеветер". Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. било тържественото откриване. Над 20 000 души дошли да се порадват на новата гордост на града. Централните морски бани били построени източно от Аквариума и заемали 2000 кв. м. Масивната постройка била във формата на буквата Ш и имала два етажа с около 1000 кабини. В централния корпус имало малък басейн и 66 вани за топла вода.

Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост, на чийто край се издигали една над друга четири площадки за скокове в морето. Но той имал и друга функция - служел като своеобразен "параван", разграничаващ мъжкия от женския плаж. Общината назначила стражар, който да се разхожда по него и да не позволява на мъжете да се спират и гледат към жените!

Все пак достъпът на жените до мъжкото отделение бил разрешен, след като през лятото на 1927 г. във Варна се случва нещо изключително скандално, което намира отзвук в цялата страна.

По това време морските бани вече са мода, лекарите ги препоръчват за какви ли не заболявания. Построени са и Новите минерални бани, които привличат хиляди гости както от страната, така и от чужбина. Било 17 юни. В мъжката част на плажа се появил помощник-кметът на Варна. Някой  пошушнал на чужденците кой е той и те мигновено го заобиколили, изразявайки шумно своето недоволство – как така техните жени ще скучаят далече от погледа и компанията им? А те самите защо да се лишават от близостта на половинките си? Не може ли една част от мъжката територия да бъде обособена за смесен плаж, както е навсякъде в модерните западноевропейски курорти? Чули се дори гласове, които в прав текст предупредили „началника“, че ако тук не се открие смесен плаж, те ще се прехвърлят в румънския курорт Кюстенджа, като ще предупредят и близките си да не идват тук… Помощник-кметът се поколебал, но в крайна сметка отстъпил и… още същия ден Варна се сдобила със смесен плаж.

Събитието предизвикало бурни протести, спорове, обвинения и заплахи в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и бащи питали как сега ще пускат без страх съпругите си и дъщерите си на курорт? Близо 1500 варненки, предвождани от свещеник, се изказали против смесените плажове с твърдението, че те сеят поквара и предлагат срамни съблазни. Група спортистки веднага им опонирали с думите: „Като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и уважаваме техните възгледи, ние апелираме към спортистките от цяла България да протестират против тази пречка за физическото ни развитие, като ни лишават от удобството на кулата и треньори в така хубавите варненски бани“. Приятелки от софийския квартал „Три кладенци“ ги подкрепили горещо. Но… всяко чудо  за три дни. В края на лятото споровете стихнали, но достъпът на мъжете до женския плаж бил "табу" чак до 1932 г.