“Джурасик парк” в Родопите

Наслаждавахме се два дни на топлите минерални басейни във Велинград, но и мързелуването доскучава, и решихме да попитаме местните какво интересно можем да видим в района. Усмихнатото момиче на рецепцията ме озадачи с отговора си: “А на Джурасик парк в Дорково ходихте ли?”. Това изречение бързо възбуди любопитството ми и след около час видяхме нова кафява табела  край малкото родопско селце, която ни упъти към „Плиоценски парк“. До най-голямата атракция за този регион на България води чисто нов асфалтов път. Изпълнени с любопитство, се запътихме към музея, който се помещава в кръгла сграда с диаметър 16 метра, с остъклен покрив, за да влиза достатъчно светлина.

Mузеят се помещава в кръгла сграда с диаметър 16 м.

Още с влизането ни срещу нас се изпречи основният експонат – мастодонтът. Величественото създание се извисява над нас в целия си ръст – 3,90 м, насочило закривени С-образни бивни към посетителите. Истинско чудо е да го видиш в естествения му размер. Почти се докосваш до мастодонт отпреди 5 милиона години.

Мастодонтът е заобиколен от мащабна диорама, която подобно на огромна картина показва какви са били флората и фауната тук преди милиони години. На 10- метровата панорама може да се види района около село Дорково и да се запознаете с животинките -  изкопаема маймуна долихопитек, ранноплиоценска мечка, родопски глухар, изкопаема сърна  и  двурог плиоценски носорог, още един мастодонт, но от вида Mammut borsoni, изкопаема маймуна мезопитек, стадо хипариони и стадо овернски мастодонти (Anancus arvernensis), към който вид принадлежи и основният експонат в музея.

Посетителите на Плиоценския парк могат да видят и други оригинални експонати: 4-метрови бивни, реставрирани и консервирани във Франция, кости от други, непознати засега животни и пр. Специфични аудиоефекти, главно звуци на животни, ще пренасят гостите на музея в “автентичната” атмосфера на праисторическите времена.

По думите на специалисти Палеонтологичното находище е “уникално и изключително”, такова масово струпване на костен материал няма открито досега в целия свят. Възстановяването на скелетите и връщането им на място чрез създаването на музей на открито съчетава атракция и научно познание.

Kътен зъб от Anancus arvensis - мастодонта, за който бе направен цял музей в с. Дорково.

Старите хора в Дорково разказват, че “...на това място, дълбоко преди много векове било езеро, та някой подземен огън или силна трескавица, разцепил се рътта, гдето е на устието на прохода и гдето сега изтичат цепинските реки, които са излезли от езерото. Водата в полето издавила много села и навлякла толкова си камъне, чтото от тога до днес те се прекарват за разни потребности и не ще се свършат никогаш. Със стремлението на тази вода излязъл и един исполински воден звер, който приличал на кит (на гръцки хархариях). Тоя звер, откак се изцедила водата, останал на сухо между селата (дн. Ветрен дол и Братиница) и умрел, та псетата ели месата му и оттогава отцепеният клон нарекли Къркърия..."

Не е известно как е възникнало това предание, но е известно, че първата научна експедиция, която сериозно се заела с проучването на стърчащите от земята кости в местността Илин кладенец, на 400 м край Дорково, се е провела през 1984 г. На следващата година тук вече работела голяма българо-френска експедиция, ръководена от доц. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и проф. Ербер Тома, зам.-директор на "Колеж дьо Франс". Голяма част от именитите участници от Парижкия природонаучен музей били сред откривателите на т.нар. афарско находище в Етиопия, където били намерени кости от австралопитека "Люси" на възраст 3,5 млн. години. До този момент България била "бяло петно" в подобен род проучвания.

Още в самото начало на експедицията на площ 50х100 м под хумусния слой на почвата, дебел 20-60 см, учените направили поразителни открития. Намерени били огромни бивни, кътници и множество други кости от скелетите на мастодонти - огромни бозайници с големи зъби, далечни родственици на днешните слонове. Те са живели през плиоцена, т.е. преди 3-4,5 млн. години. Станало ясно, че край Дорково била открита най-богатата находка от подобен род в Европа. Тя била многократно по-голяма от смятаното от палеонтолозите за класическо находище "Пикерми" в Гърция. Според изследователите някога тук е течала река с непостоянен дебит. Животните идвали при нея на водопой. Някои умирали край нея и независимо от техните огромни размери водите с течение на времето отнасяли костите и ги натрупвали край речен завой. За това допринесли дълбоките подмоли и слабото течение на това място. Така за голям период време се образувало сензационното гробище.

Край село Дорково се оказало, че няма гигантски кит, но бил открит един много важен световен паметник на палеонтологическата наука. Значително количество от извадените кости днес се съхраняват в Националния природонаучен музей в София, но далеч по-интересно е да посетите необикновения “Джурасик парк” сред планината.
Марица Гърдева

Oсновният експонат – мастодонтът.