Кои са петте най-разпространени мита за климатичните промени?

Петте най-разпространени мита за климатичните промени събрани и опровергани от Би Би Си.

Мит 1. Климатичните промени не са причинени от човешката дейност

В много езици, включително английски, руски, испански и френски, може да се срещнат твърдения, че хората по никакъв начин не влияят на климатичните промени. В това има доза истина: през историята си Земята наистина е преминавала през цикли на затопляне и охлаждане, основно поради естествени фактори като вулканична активност или промени в слънчевата активност. Тези промени обаче са настъпвали през дълги периоди – обикновено хиляди или дори милиони години.

Но през последните 150 години, според данни на Световната метеорологична организация, планетата вече се е затоплила с около 1,3 °C.

Въпреки че цифрата може да изглежда незначителна, учените казват, че такива темпове на затопляне не са наблюдавани поне през последните няколко хиляди години.

Междуправителствената група от експерти по изменението на климата (МГЕИК) счита, че това затопляне е еднозначно причинено от човешката дейност — главно изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ.

МГЕИК е структура на ООН, обединяваща учени, които се занимават с анализ на климатични изследвания и изготвяне на научно обосновани доклади за промените, настъпващи на планетата.

Изгарянето на изкопаеми горива води до емисии на парникови газове, главно въглероден диоксид (CO₂), които действат като одеяло, обгръщащо Земята: задържат излишната енергия в атмосферата и предизвикват затопляне на планетата.

„Климатичните промени не са въпрос на вяра, а на доказателства“, казва Джойс Кимутай, климатолог от Империал Колидж в Лондон. „Следите от човешката дейност са ясно видими във всеки ъгъл на климатичната система на планетата“.

Мит 2. Не става по-топло, а по-студено

Някои потребители на социални мрежи – например в Полша или Канада – възприемат периодите на по-студено от обичайното време в своите региони като доказателство, че учените лъжат за глобалното затопляне. В интернет продължават да се разпространяват твърдения, че всъщност планетата се охлажда.

Времето се влияе от краткосрочните условия в земната атмосфера, докато климатът е дългосрочна закономерност, наблюдавана през продължителни периоди.

„Дългосрочните глобални температурни данни ясно показват, че повърхността на Земята като цяло става по-топла, дори ако някои региони преживяват краткосрочно или локално застудяване“, казва д-р Джоузеф Басконсило, климатолог от Филипините.

Според данни на Световната метеорологична организация, от 80-те години насам всяко десетилетие е било по-топло от предходното — и тази тенденция, според прогнозите, ще продължи.

2024 г. стана най-горещата в историята на наблюденията, а средната обща температура беше с около 1,55 °C по-висока от тази в края на ХІХ век.

Мит 3. Въглеродният диоксид не замърсява атмосферата

Отрицателите на глобалното затопляне често твърдят в социалните мрежи, че въглеродният диоксид не замърсява атмосферата, а по-скоро е храна за растенията.

Би Би Си дори се натъкна на публикации на португалски и хърватски език, в които се предполагаше, че увеличаването на количеството CO₂ може да бъде полезно за природата.

В нормални концентрации CO₂ наистина е необходим за съществуването на живот на Земята: без парникови газове нашата планета би била твърде студена, за да поддържа живот, отбелязва НАСА.

Растенията използват CO₂ – заедно с вода и слънчева светлина – за производството на кислород и органични вещества, които са в основата на повечето хранителни вериги на планетата.

Когато обаче въглеродният диоксид в атмосферата стане прекалено много, той започва да вреди и учените го класифицират като замърсител – така обикновено наричат вещество, което при попадане в околната среда вреди на екосистемите или здравето на човека.

Според данни на Световната метеорологична организация, нивото на въглероден диоксид във въздуха през 2024 г. достигна рекордно високо ниво, като се увеличи от приблизително 280 милионни части през 1750 г. до 423. Учените категорично свързват това с глобалното затопляне и предупреждават, че то има мащабни последствия за екосистемите.

„Горите по-често страдат от пожари, посевите – от суша или наводнения, а дивите животни губят местообитанията си, тъй като екосистемите излизат от равновесие“, — казва Мишел Каламандин, канадски еколог, специалист и консултант по опазване на природата.

МГЕИК отбелязва, че по-голямото количество CO₂ в атмосферата наистина може да стимулира растежа на растенията, но това не е достатъчно, за да компенсира негативните последици от климатичните промени, като например топлинен стрес и недостиг на вода.

Мит 4. Виновни за горските пожари са не климатът, а подпалвачите

Когато възникват големи горски пожари — както се случи в началото на тази година в САЩ, Южна Корея и Турция — някои потребители на социални мрежи говорят за подпалвания като единствена причина, пренебрегвайки фактори като климатичните промени.

Вирусните публикации за арестите на подпалвачите често са придружени от подигравки към учени и политици, които свързват пожарите с климатичните промени.

Въпреки че много пожари наистина възникват в резултат на човешка дейност – умишлена или случайна, да се свежда проблемът с горските пожари до една единствена причина би било „фундаментална грешка“, казва д-р Долорес Арментерас, специалист по екология на пожарите в Националния университет на Колумбия.

Трудно е да се свърже конкретен пожар директно с климатичните промени – отчасти защото разпространението на огъня се влияе от много фактори, включително метеорологичните условия, релефа на местността и начина, по който са се стопанисвали тези гори.

Въпреки това климатичните промени създават идеални условия за възникване и разпространение на горски пожари.

МГЕИК отбелязва, че в Южна Европа и западната част на Северна Америка поради климатичните промени по-често възниква пожароопасно време: комбинация от продължителна суша, екстремна жега и силни ветрове.

При такива условия всеки източник на възпламеняване — било то естествен (например мълния) или антропогенен (палеж или инцидент) — при наличието на богата растителност може да доведе до възникването на мащабни пожари.

„Въпросът не е дали става дума за палеж или за климатични промени“, казва д-р Арментерас. „А в това как затоплянето на климата и увеличаването на честотата на екстремните метеорологични условия усилват последиците от всеки пожар, което води до катастрофално разпространение на огъня, което в момента можем да наблюдаваме на много места.“

Мит 5. Геоинженерията води до екстремни метеорологични условия

Когато миналата година Дубай (ОАЕ) и Валенсия (Испания) бяха засегнати от внезапни наводнения, потребителите на социалните мрежи побързаха да обвинят учените за всичко. Някои смятат, че въздействието върху времето и геоинженерството – мерки, насочени към промяна на климатичните условия и противодействие на глобалното затопляне – водят до силни дъждове, наводнения и урагани.

Но влиянието върху времето и геоинженерството, първо, са различни неща, и второ, нито едно от тях не обяснява екстремните метеорологични условия, които се наблюдават в различни части на света.

Въздействието върху времето наистина е възможно. Една от най-разпространените технологии – засяването на облаци – през последните години, според доклад на правителството на САЩ, е била използвана в повече от 30 страни, включително Китай, Мексико и Индия.

В облаците се разпръскват малки частици (например, йодисто сребро), за да се стимулира кондензацията или замръзването на водната пара и да се увеличи вероятността от дъжд или снеговалеж.

„Технологиите за управление на времето действат в локален мащаб и за много кратки периоди от време“, обяснява професор Говиндасами Бала от Центъра за атмосферни и океански науки на Индийския научен институт. „Затова те не могат да обяснят ускоряващите се климатични промени, които се случват във всички краища на нашата планета през последните десетилетия.“

И макар че ефективността на засяването на облаци и други технологии е предмет на дискусии, учените са единодушни, че сами по себе си тези технологии не могат да предизвикат големи наводнения или мащабни бури.

Геоинженерията е опит да се повлияе на околната среда с цел промяна на климата. Към нея се отнася, например, модифицирането на слънчевата радиация: в атмосферата се разпръскват малки частици от определени вещества, способни да отразяват слънчевата светлина обратно в космоса и, теоретично, да охлаждат Земята.

Проведени са само няколко локални експеримента, а в мащабна форма слънчевата геоинженерия не се използва никъде по света. В редица страни, включително Великобритания, през последните години бяха направени значителни инвестиции в изследвания в областта на слънчевата геоинженерия: все още предстои да се разбере дали тя наистина може да помогне за ограничаване на глобалното затопляне.

И така, какво стои зад екстремните метеорологични условия през последните години? Учените казват, че отново това са климатичните промени: те правят някои видове екстремни метеорологични условия, като горещи вълни или силни дъждове, по-вероятни и по-интензивни.