Има ли исторически доказателства за Витлеемската звезда?

Историята за Витлеемската звезда е една от най-разпознаваемите сцени в християнското въображение: блестящ знак, сияещ над мястото, където се е родило дете, и водещ загадъчни източни посетители към люлката на новороден цар. Евангелието от Матей — единствената книга в Библията, която споменава това събитие — описва звезда, която изгряла на изток, привлякла вниманието на „влъхвите“ (вероятно жреци-астролози от Вавилон или Персия) и се движела пред тях, докато „се спря“ над мястото, където се намирал Исус.

Разказът заема едва около дузина стиха, но тези няколко реда са породили две хилядолетия спекулации. Какво всъщност са видели влъхвите? Възможно ли е реално астрономическо явление да съответства на описанието на Матей? Учени, астрономи и богослови са предлагали широк спектър от обяснения — от комети и звезди свръхнова до планетарни съвпадения.

Теорията за кометата

Едно от най-старите и интуитивни обяснения е, че Витлеемската звезда е била комета. Кометите могат да бъдат зрелищни и видими отдалеч, а в древността често са били тълкувани като знамения за значими събития. Кометата на Халей например се е появила през 12–11 г. пр. Хр. и отново през 66 г. сл. Хр. Нейното появяване на 26 август 12 г. пр. Хр. е отбелязано в китайската астрономическа „Книга на Хан“. Римският историк Касий Дион свързва появата на кометата на Халей над Рим със смъртта на военачалника Марк Агрипа.

Когато през III век християнският богослов Ориген от Александрия се опитва да обясни необичайното движение на Витлеемската звезда, той пише, че тя трябва да бъде „причислена към кометите, които се появяват от време на време, или към метеорите, или към брадатите или крушовидни звезди…“.

Проблемът е, че хронологията не съвпада добре с управлението на Ирод Велики, който умира през 4 г. пр. Хр. и е изрично споменат в Евангелието от Матей. Ако приемем, че евангелската хронология е приблизително точна, то Кометата на Халей — единственият реалистичен кандидат — се е появила твърде рано, за да бъде свързана с раждането на Исус.

По-важното е, че Матей описва звездата като нещо, което влъхвите видели „при нейното изгряване“, а по-късно тя „се спря“ над конкретна къща. Кометите не се държат по този начин — движението им е плавно и предсказуемо. Освен това в античния свят кометите по-често се възприемали като предвестници на бедствия, а не на щастливи събития. Еврейският историк Йосиф Флавий пише за комета, появила се над Йерусалим преди разрушаването му по време на Първата юдейска война. А Светоний отбелязва, че появата на комета подтикнала суеверния Нерон да екзекутира редица важни фигури в империята. Ако звездата е била комета, пише Реймънд Браун, автор на „Раждането на Месията“, трудно е да си представим защо влъхвите биха последвали такова зловещо знамение до Витлеем.

Теорията за свръхновата

Друга впечатляваща възможност е, че влъхвите са станали свидетели на свръхнова — експлодираща звезда, достатъчно ярка, за да се вижда и през деня — или на по-слаба нова, която също предизвиква внезапно и поразително увеличение на яркостта.

Китайските астрономи, които водят прецизни записи още от 1000 г. пр. Хр., са документирали възможна опашата комета през 5 г. пр. Хр. и възможна нова или свръхнова през 4 г. пр. Хр. Това са обещаващи дати, които попадат в правдоподобен времеви прозорец за раждането на Исус и последните години от управлението на Ирод.

И тук обаче има несъответствия. Свръхнова или нова би била видима за всички, не само за астрономи. Матей обаче не дава никакви индикации, че Ирод или жителите на Йерусалим са забелязали необичайна светлина в небето. Напротив — Ирод изглежда изненадан от пристигането на влъхвите и трябва насаме да ги разпитва за времето на появата на звездата. Освен това, както и при кометите, свръхновите не „се спират“ над един-единствен дом.

Силата на тази хипотеза обаче е в нейния драматичен образ. В началото на II век християнският епископ Игнатий Антиохийски описва светлината като „неописуема“ и превъзхождаща всички други звезди — небесен знак, достоен за раждането на цар.

Теорията за планетарното съвпадение

Най-популярното съвременно обяснение е, че звездата всъщност е била съвпадение (конюнкция) на две или повече планети в нощното небе. Тази теория води началото си от астронома от VIII век Маш’аллах, чиято астрологична история се основава на по-ранно вавилонско схващане, че важни събития и промени във властта се предсказват от съвпаденията на планети. Той твърдял, че три значими събития — Великият потоп, раждането на Исус и раждането на пророка Мохамед — са били предвестени от съвпадения на Сатурн и Юпитер.

Грант Матюс, професор по теоретична физика в Университета на Нотр Дам, изследва планетарните подреждания в приблизителния период на раждането на Исус (8–4 г. пр. Хр.). Той установява, че на 17 април 6 г. пр. Хр. е имало особено рядко подреждане на Слънцето, Луната, Юпитер, Сатурн и пролетното равноденствие в съзвездието Овен, докато Венера е била в съседното съзвездие Риби. Това конкретно съвпадение (с Меркурий и Марс в Телец) е толкова необичайно, че няма да се повтори отново до 16 213 година.

Всяко от тези небесни тела е имало специфично значение за древните астрономи. Юпитер е бил свързван с царската власт и е символизирал владетел, когато се намира близо до Слънцето. В съвкупност, обяснява Матюс, съвпадението на тези планети в Овен — съзвездие, асоциирано с Юдея — би подсказвало появата на нов владетел в този регион.

Подобно планетарно подреждане би могло да мотивира специалното пътуване на влъхвите. За разлика от свръхнова, планетарната конюнкция не е особено ярка, което може да обясни защо никой друг освен влъхвите не е обърнал внимание на „звездата“.

Чудеса и символи

Накрая, много християнски тълкуватели твърдят, че Витлеемската звезда изобщо не е била природно явление, а чудо. Късноантичният епископ Йоан Златоуст смятал, че звездата непременно е била свръхестествена, тъй като се държала не като обикновена звезда, а като спирала над конкретен дом. Ориген също я сравнява със свръхестествения огнен стълб, който водел Израил в пустинята.

Други учени виждат разказа за звездата като литературен похват. Робин Уолш, доцент по Новия завет в Университета на Маями, отбелязва: „Разказът на Матей за звездата е по-малко свързан с астрономията и повече с литературната и богословската символика… Небесните знамения са били стандартен елемент в биографиите на герои, императори и богове“.

Вергилий пише, че пламтяща звезда е водила Еней към мястото, където трябвало да бъде основан Рим. Древни автори отбелязват, че ражданията на Александър Велики и на Октавиан Август са били предшествани от астрологични знамения. За Матей и неговите древни читатели звездата е била познат литературен символ, който предава ясно послание: раждането на Исус има космическо значение — самите небеса възвестяват появата на нов цар.