Днес в в 17:03 часа настъпва астрономическата зима

Астрономическата зима започва днес у нас в 17:03 часа, в деня на зимното слънцестоене, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

На 21 декември настъпва зимното слънцестоене, което отбелязва най-краткия ден в годината в Северното полукълбо и най-дългия ден в Южното полукълбо. Въпреки че изглежда, че денят и нощта са равни, това не е съвсем така. Ето някои любопитни факти за това астрономическо явление, по информация на TimeandDate.

1. Денят и нощта са равни – не съвсем!

Въпреки че се смята, че по време на зимното слънцестоене денят и нощта са равни, това не е вярно за всички места на Земята. Някои региони на Земята изпитват точно 12-часов ден. Но не става въпрос за екватора!

2. Точен момент във времето

Много хора смятат, че зимното слънцестоене обхваща целия ден. Всъщност това събитие се случва в конкретен момент – когато Слънцето е точно над Тропика на Козирога. През 2025 година зимното слънцестоене ще настъпи на 21 декември в 15:03 UTC.

3. Второто слънцестоене на годината

Слънцестоенето настъпва два пъти в годината — веднъж около 21 юни и отново около 21 декември. През юни Слънцето е директно над Тропика на Рака в Северното полукълбо, докато през декември Слънцето е директно над Тропика на Козирога в Южното полукълбо.

4. Датата варира

Зимното слънцестоене може да настъпи на 20, 21, 22 или 23 декември. Солстисите на 20 или 23 декември са сравнително редки. Например, последното зимно слънцестоене на 23 декември е било през 1903 г. и ще се повтори едва през 2303 г.

5. Слънцето "спира"

Терминът слънцестоене произлиза от латинската дума solstitium, което означава "Слънцето спира“. Това се случва, защото на този ден Слънцето достига най-южната си точка на небето, видяно от Земята. То изглежда, че "спира“ при Тропика на Козирога и след това променя посоката си.

6. Първият ден на астрономическата зима

В Северното полукълбо астрономите използват зимното слънцестоене като началото на астрономическата зима, която приключва на пролетното равноденствие през март. За метеорологите обаче зимата започва три седмици по-рано — на 1 декември.

7. Земята не е най-далеч от Слънцето

Въпреки че сме в зимата на Северното полукълбо, Земята всъщност е най-близо до Слънцето. Това доказва, че различните сезони не се определят от разстоянието на Земята от Слънцето, а от наклона на земната ос от около 23.4 градуса. Именно това наклоняване води до различни количества слънчева светлина в Северното и Южното полукълбо, което предизвиква сезонните температурни колебания.

8. Най-ранният залез не е на слънцестоенето

В повечето места на Северното полукълбо най-ранният залез настъпва няколко дни преди зимното слънцестоене, а най-късното изгряване на Слънцето се случва няколко дни след него. Това се дължи на разликата в измерването на времето чрез часовниците и слънчевия часовник.

9. Часовете на деня се увеличават по-бързо в северните ширини

Ако сте в Северното полукълбо, увеличаването на деня зависи от географската ширина на вашето местоположение. В северните ширини дневната светлина нараства значително по-бързо, отколкото в южните.

10. Празнуване по целия свят

Много култури по света празнуват зимното слънцестоене с големи празници и обреди. Коледа е едно от най-популярните празненства, свързани с този период от годината.

Зимното слънцестоене е не само астрономическо събитие, но и време за размисъл и празнуване в много традиции по света. Със своето значение като начало на астрономическата зима и обръщане на хода на слънцето, то не спира да привлича интереса на учени и обикновени хора, които търсят смисъл в промяната на сезоните.