Грешни изчисления: Ще дойде ли краят на света по-рано от очакваното?

Космосът може да изчезне след около 10⁷⁸ години, което шокиращо кратък период от време в сравнение с предишни оценки, смятат трима холандски изследователи, публикували мнението си във Futura-sciences. 

Според учените Вселената се разпада по-бързо от очакваното. Това е показано от последните изчисления на радиацията на Хокинг. Това явление, описано за първи път теоретично през 1974 г. от физика Стивън Хокинг, описва как изключително плътни обекти, като черни дупки или неутронни звезди, постепенно губят маса, като излъчват частици, създадени от квантови ефекти близо до техните гравитационни полета. 

Изследователите разшириха този процес и към други небесни тела, предполагайки, че и те могат бавно да се изпарят. Тяхното проучване установи, че последните останки от звезди ще изчезнат след около 10⁷⁸ години – предсказвайки края на Вселената много по-рано от предишните модели, които предвиждаха, че това ще се случи след около 10¹¹⁰⁰ години. 

Иновативна интерпретация на радиацията на Хокинг 

Изданието отбелязва, че откритията на холандските учени се основават на нова интерпретация на радиацията на Хокинг, разширена, за да включва други масивни обекти с гравитационни полета, като неутронни звезди. Те откриха, че времето, необходимо на тези тела да се изпарят, зависи единствено от тяхната плътност. За тяхна изненада, те откриха, че неутронните звезди и черните дупки ще се разпаднат за приблизително 10⁶⁷ години – резултат, който противоречи на очакванията, тъй като по-силната гравитация теоретично би трябвало да ускори този процес. 

На Луната и хората им остават само 10⁹⁰ години живот. 

Продължавайки изследванията си, екипът от учени приложи уравненията си към Луната и хората. Те изчислиха, че теоретично ще им отнеме около 10⁹⁰ години, за да се „изпарят“ чрез процес, подобен на квантовото лъчение на Хокинг. Тази огромна цифра подчертава колко невероятно бавен би бил този процес за тела с ниска плътност без изключителна гравитация. Разбира се, както отбелязват авторите, много други космически или биологични събития биха могли да унищожат човечеството много преди края на времето. 

Математикът Валтер ван Суйлек, съавтор на изследването, подчерта стойността на такъв интердисциплинарен подход. „Като задаваме подобни въпроси и тестваме екстремни случаи, ние се стремим да разберем по-добре теорията и може би един ден да разрешим мистерията на лъчението на Хокинг“, коментира той. В публикацията се отбелязва, че въпреки че тази работа е теоретична и умишлено спекулативна, тя демонстрира силата на науката да изследва и оспорва законите, управляващи Космоса.