Зимата замърсява въздуха у дома

Отопление, готвене, свещи или камина - през зимните месеци въздухът в жилищата ни често се насища с фини прахови частици и химични вещества, за които има доказани неблагоприятни ефекти върху дихателната и сърдечно-съдовата система.

Има нещо парадоксално в атмосферата у дома: затваряме врати и прозорци, за да се предпазим от студа, но в замяна дишаме коктейл от замърсители, чието съществуване често дори не осъзнаваме. През зимата, когато свещите се трупат по масата, газът къкри под тенджерата, а камината пука, въздухът в хола нерядко става най-замърсен, обобщава статия на Нешънъл Джиографик.

Специалистите по качеството на въздуха напомнят, че замърсяването не се изчерпва с автомобилните ауспуси и индустриалните комини. Вътре в домовете източниците са много: готвене при висока температура, огън в камината, цигари, газови котлони, ароматни свещи, тамян, почистващи препарати и козметика. Всички те отделят газове, летливи органични съединения и фини частици, които могат да проникнат дълбоко в белите дробове и дори в кръвообращението.

За Джонатан Леви, специалист по екологично здраве в Бостънски университет, особено тревожни са фините частици от горене. Те се образуват винаги, когато се изгаря нещо - дърва, газ, тютюн или восък – и се свързват с редица респираторни и сърдечно-съдови проблеми. Към това се добавя и азотният диоксид, отделян основно от газовите печки, който може да достигне значителни нива в слабо проветрявани кухни.

Този извод е накарал Леви да промени част от навиците си у дома. Той обръща много по-голямо внимание на начина, по който готви – отваря прозорците веднага щом ястието започне да пуши, дори когато навън е мразовито, или използва преносими пречистватели на въздуха и ефективни филтри към вентилационната система. Леви подчертава три прости фактора за оценка на влиянието на пламъка върху въздуха: колко дълго гори източникът, каква е вентилацията и какъв е размерът на жилището. Колкото по-малко е пространството, толкова по-силно се концентрира замърсяването.

Илюзии за напълно чист въздух у дома няма. Излагането обаче може значително да се намали с по-стратегичен подход. Това включва действия, които съчетават здрав разум и дисциплина: ограничаване на много мазното и силно нагрято готвене без ефективен аспиратор, избягване на тютюнопушене на закрито, недопускане на горящи с часове свещи в малки и слабо проветрявани помещения, както и редовно проветряване дори в студено време.

Инженерът Габриел Беко, специалист по вътрешни среди в Технически университет на Дания, обръща внимание на друга заплаха –-химичните вещества, които нарушават хормоналната система. Тези ендокринни разрушители се крият в множество ежедневни продукти - от козметика до перилни препарати. Когато децата му са били малки, той системно е избирал продукти без аромат, независимо дали става дума за душ гелове, кремове или прахове за пране, а и днес предпочита варианти с етикети „без аромат“, „без фталати“ или „без BPA“, когато това е възможно.

При добра вентилация Беко е по-малко обезпокоен от частиците, отделяни при готвене. Той включва аспиратора всеки път, когато използва котлоните, и отваря прозореца в банята след всяко къпане, за да предотврати задържането на влага и появата на мухъл. За сметка на това силно е ограничил употребата на свещи, изключително популярни в Дания. Зимно проучване, което е провел, показва, че концентрациите на фини частици остават високи часове след угасването на пламъка. Затова съветът му е ясен: ако свещите са важни за атмосферата, нека се използват пестеливо, след това да се проветрява, а хората да имат предвид, че частиците от горенето могат да съдържат канцерогенни съединения.

По въпроса кои продукти и навици да се избягват, Беко залага на прагматичен подход – избор на ясно обозначени продукти без определени пластификатори или хормонални нарушители, ограничаване на добавените аромати и намаляване на времето, прекарано около декоративни пламъци. Джонатан Леви, от своя страна, акцентира върху баланса между нужди и удоволствия: необходимо ли е тамянът да се пали всеки ден? Ако това е културно или лично важно, навикът може да се запази, но за по-кратко време, с добра вентилация и, по възможност, паралелна филтрация на въздуха.

За онези, които искат да действат, без да превръщат жилището си в лаборатория, двамата експерти са единодушни в няколко прости стъпки. На първо място е проветряването – отваряне на прозорците по няколко пъти дневно, дори през зимата, за пет до десет минути, за да се обнови въздухът. Това е кратък дискомфорт в името на по-добро здраве. Следва поддръжката на вентилационните системи и филтрите – независимо дали става дума за аспиратори, вентилации или пречистватели – за да не се превърнат самите те в източник на замърсяване. Накрая идва и почистването: редовното отстраняване на праха от подовете и повърхностите премахва и част от химичните вещества, които се натрупват в него.

Леви напомня, че най-радикалното решение остава пълното премахване на някои източници, макар това да не е възможно във всички случаи. Когато това не може да се постигне, вентилацията и филтрацията трябва да станат автоматичен навик – аспиратор, който извежда въздуха навън, леко отворени прозорци, включен пречиствател. Най-важният въпрос, който си струва да си зададем, е колко часа на ден прекарваме на закрито – обикновено отговорът е почти целият ден. Добрата новина е, че у дома имаме реална свобода на действие и можем осезаемо да повлияем на нивото на замърсяване, на което излагаме семейството си, без да живеем в стерилен балон.