Климатичните промени може би удължават леко дните ни

Изглежда, че климатичните промени удължават леко дните ни. Според проучване, публикувано в списание Journal of Geophysical Research: Solid Earth, покачващите се морски нива забавят въртенето на Земята.

При темп от 1,33 милисекунди на век това не е достатъчно, за да се вмъкне една бърза тренировка или да се изгледа още един епизод от „Бриджъртън“, но новата статия показва колко необичайно е това. Водещият автор Мостафа Киани Шахванди заяви пред Discover, че темпът, който наблюдаваме днес, е „почти безпрецедентен“ – факт, който „показва, че този аномален темп е антропогенен“, т.е. причинен от човека.

Влиянието на покачващите се морски нива върху въртенето на Земята

Макар 24-часовият ден да е станал неизменна част от календара, въртенето на Земята е подложено на колебания. Фактори като гравитационното притегляне на Луната и геофизичните процеси могат да повлияят на скоростта на въртене на планетата и дори без човешка намеса тя може да варира с приблизително 30 милисекунди. От решаващо значение обаче е, че тези колебания се случват във времеви мащаби, продължаващи стотици хиляди години.

Проучване от 2024 г. в PNAS подчертава друг фактор, който може да повлияе на скоростта на въртене на Земята – покачващите се морски нива, причинени от топенето на ледниците, което само по себе си е резултат от климатичните промени. Според изчисленията на изследователите, от 2000 до 2020 г. продължителността на деня се е увеличила с 1,33 милисекунди на всеки 100 години.

„Фактът, че от началото на XXI век продължителността на деня се увеличава толкова бързо, е удивителен“, каза Киани Шахванди от Катедрата по метеорология и геофизика на Университета във Виена.

Тази промяна се дължи на преразпределението на масата, което настъпва при топенето на ледниците и повишаването на морските нива. В прессъобщение Киани Шахванди сравни Земята с фигурен състезател, „който се върти по-бавно, когато разпери ръце, и по-бързо, когато държи ръцете си близо до тялото“.

„Безпрецедентна“ тенденция

В тази нова статия Киани Шахванди и съавторът Бенедикт Соя, професор по космическа геодезия в Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих, са изследвали дали е имало други периоди в историята, когато продължителността на деня се е увеличавала с подобно темпо.

За целта, изследователите са използвали фосили на бентосни фораминифери – едноклетъчни морски организми. Анализът на химичния състав на тези фосили е позволил на двамата да установят промени в нивото на морето. Използвайки вероятностен алгоритъм за дълбоко обучение, те са успели да възстановят промените в продължителността на деня за период от 3,6 милиона години.

Екипът открил само един период, преди около 2 милиона години, когато темпът на промяна в продължителността на деня е бил почти съпоставим – промяна, причинена от нарастването и намаляването на ледниковите шапки.

„Това бързо увеличаване на продължителността на деня предполага, че темпът на съвременните климатични промени е безпрецедентен поне от края на плиоцена“, обясни Соя.

Ако настоящите тенденции продължат, изследователите прогнозират, че до края на този век климатичните промени ще окажат по-голямо влияние върху продължителността на деня, отколкото Луната. При сценарий с високи емисии, при който емисиите продължават да нарастват без ограничения, според оценките продължителността на деня може да се увеличи с до 2,62 милисекунди на век към 2100 г., според проучването на PNAS от 2024 г.

Какво може да означава увеличаването на продължителността на деня

Когато 24-часовият ден съдържа 86 400 секунди, няколко милисекунди може да не изглеждат много. Но има определени случаи, в които дори леки вариации във времето могат да причинят проблеми.

„Точното отчитане на времето ще бъде затруднено, защото ще има допълнителни секунди, което причинява проблеми в компютърните мрежи“, заяви Киани Шаванди пред Discover. (Подобно на допълнителния ден във високосната година, допълнителните секунди се използват, за да се гарантира, че атомните часовници са синхронизирани с въртенето на Земята).

Това, от своя страна, може да повлияе на космическите програми и сателитната навигация, които разчитат на изключително точни данни за въртенето на Земята.

В бъдеще екипът се надява да продължи да проучва палеоклиматичните архиви, за да разбере по-добре промените във въртенето на Земята в миналото.