Кой е написал Тората? Науката оспорва традиционния автор Моисей

От 24-те книги, които съставляват Еврейската Библия, най-старите са петте основни книги на Тората: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие, известни общо като Петокнижието. Те разказват за сътворението на света и историята на еврейския народ до достигането му до Обетованата земя.

В юдейската и християнската традиция тези текстове се считат за дело на един автор – Моисей, патриархът, извел израилтяните от Египет, на когото, според Книгата Изход, Бог (Яхве) разкрива Тората. Още в първите векове на християнството обаче се появяват съмнения дали Моисей действително е авторът на тези книги.

Някои пасажи трудно се съчетават с тази идея. Например във Второзаконие Моисей описва собствената си смърт: „И там умря Моисей, слугата Господен…“. В Книгата Числа пък се казва: „Моисей беше най-кроткият човек на земята“ – твърдение, което би било странно, ако е написано от самия него.

Освен това в Тората има повтарящи се разкази с различни детайли, сякаш са съчетани версии от различни автори. В Битие например заветът между Бог и Авраам е описан по два начина – единият включва обрязването като знак, а другият не. Раждането на Исаак също е обявено в две различни сцени – веднъж директно от Бога, а друг път чрез небесни пратеници.

В разказа за Ной и Потопа също се виждат различия – броят на животните варира, както и детайлите за птиците, изпратени да търсят суша. Анализът на оригиналния еврейски текст разкрива и различни стилове и етапи на езиково развитие – подобно на текст, написан частично в староанглийски, частично в шекспиров стил и частично на съвременен език.

Първият модерен мислител, който поставя под въпрос авторството на Моисей, е Томас Хобс през 1651 г. По-късно френският лекар Жан Астрюк и германският теолог Йохан Айххорн развиват идеята, че Тората има повече от един автор.

През 1878 г. Юлиус Велхаузен формулира т.нар. „документална хипотеза“, според която Петокнижието е съставено от няколко различни източника, създадени в различни времена и места.

Най-старият слой от текста използва името Яхве за Бог и е свързан с района на Юдея и Йерусалим. Авторът му е наречен Яхвист и вероятно е живял през X–IX век пр.н.е.

Друг източник използва името Елохим и е свързан със северното царство Израел. Той е наречен Елохист. Двата източника често описват едни и същи събития, но с различни детайли – например планината, на която Бог се явява на Моисей, е наречена Синай в единия текст и Хорив в другия.

След разрушаването на северното царство Израел през 722 г. пр.н.е. бежанци се преселват в Юдея и носят със себе си свои свещени текстове. Вероятно тогава започва обединяването на различните традиции в един общ текст.

По-късно се добавя и т.нар. „свещенически източник“, който съдържа закони и ритуали. Той акцентира върху ролята на Аарон и храмовото служение.

Около 622 г. пр.н.е. по време на цар Йосия е открит нов текст, който по-късно става Книгата Второзаконие. Той подчертава идеята за един Бог, един народ и едно място за поклонение – Йерусалимския храм.

След вавилонския плен и завръщането на евреите в родината им, текстът на Тората е окончателно оформен. Според някои учени това става под ръководството на книжника Ездра през V век пр.н.е.

Книгата Неемия описва как Ездра публично прочита закона пред народа, който го приема като основа на религиозния живот.

След оформянето на Тората, други текстове също получават статут на свещени – исторически книги, пророчески писания и поетични произведения.

Така се формира Еврейската Библия, която по-късно става основа на християнския Стар завет.

Този процес показва, че Тората не е дело на един автор, а резултат от векове на писане, редактиране и съчетаване на различни традиции – текст, който отразява сложната история на един народ и неговата вяра.