Отбелязваме Светли четвъртък

Отбелязваме Светли четвъртък - специален ден от Великденската седмица, който има дълбоки корени в историята на Църквата.

Това е време, в което вярващите си припомнят събитията, свързани с Възкресение Христово и споделят радостта, която то носи. В евангелските текстове Светли четвъртък се свързва с явяването на Възкръсналия Христос пред апостолите и укрепването на тяхната вяра.

Както всички дни от Светлата седмица, и Светли четвъртък има важно богословско значение. Това е денят, в който Църквата продължава да празнува победата на Христос над смъртта и греха.

Основните молитви и четения на този ден са насочени към появата на Възкръсналия Христос и укрепването на вярата на апостолите. На този ден се почитат храмовете, посветени на Възкресение Христово и светци, свързани с апостолското служение.

В четвъртък на Светлата седмица евангелското четене разказва как фарисеят Никодим дошъл при Христос и Господ му разказва за повторното раждане от вода и дух, т.е. за тайнството на кръщението.

На 16 април православната ни църква почита и светите мъченици Агапия, Ирина и Хиония.

През времето на император Диоклециан, в Рим живеел благочестив християнин на име Хрисогон. Той бил учител на всички християни, които строго изпълнявали съветите му и безстрашно защитавали вярата си. Мнозина езичници, като слушали проповедите на Хрисогон, ставали християни. Веднъж Диоклециан го повикал в град Аквилея и започнал да го убеждава да се отрече от вярата си. Като не постигнал целта си, той осъдил християнския учител на смърт. Обезглавеното тяло на Хрисогон лежало няколко дни на морския бряг. Недалеч от това място живеел един стар благочестив свещеник на име Зоил, а близо до него три благочестиви девойки – Агапия, Хиония и Ирина. Свещеникът взел тялото и главата на мъченика и ги погребал в своя двор.

След един месец умрелият Хрисогон се явил на свещеник Зоил и му казал: Ти скоро ще заминеш от този свят, с радост ще отидеш при Христа и ще се успокоиш при светиите. След девет дни трите девойки християнки, които живеят близо до тебе, ще бъдат подложени на мъчения заради вярата им. Ти кажи на божията рабиня Анастасия да се погрижи за тях и да ги подготви за мъченически подвиг.

Същото видение имала и Анастасия. Тя побързала и отишла при свещеника, когото дотогава не познавала и узнала от него, къде живеят трите млади християнки. Като ги намерила, тя прекарала заедно с тях цяла нощ в духовна беседа, като ги съветвала да останат твърди във вярата си и без страх да понесат предстоящите им страдания. След това отишла на гроба на своя учител мъченик Хрисогон, където дълго плакала и се молила. После се завърнала у дома си и се предала на всекидневните си трудове.

Няколко дни след това благочестивият старец, свещеник Зоил, се поминал, а трите сестри били взети от езичниците и отведени при императора.

След като не успял да ги убеди да се откажат от вярата си, Диоклециан заповядал да затворят сестрите в тъмница. Там отново ги посетила Анастасия, утешила ги със своите беседи, вдъхнала им надежда в Божията помощ и ги уверила в победата им над враговете.

След известно време императорът заминал за Македония по държавна работа и заповядал да закарат там всички християни, които се намирали по това време в затвора на град Аквилея. Заедно с другите християни в Македония били закарани и Агапия, Хиония и Ирина. Анастасия също ги последвала. Управителят на областта, на когото императорът предал сестрите, не успял да ги убеди да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на езическите богове. Тогава те били заведени на съд пред един от главните съдии, Сисиний. И той не успял да разколебае вярата им. И осъдил Агапия и Хиония на смърт чрез изгаряне. На другия ден съдията повикал третата сестра - Ирина и я заплашил с позор и мъчения. Но девойката смело отговорила: - Нищо няма да ме посрами пред моя небесен Жених. А за страданията ще получа награда на небето.

Извели девойката вън от града и там един от войниците я пронизал със стрела. Анастасия погребала и нейното тяло близо до телата на сестрите й. С такъв мъченически подвиг завършили живота си светите девици и Църквата ги причислила към сонма на своите светии.