Как се хранят децата на столетниците?

Децата на хора, доживели до 100 години, показват сравнително добри резултати по отношение на качеството на храненето, но въпреки това не достигат препоръчителния прием за редица храни.

Ново изследване сочи, че потомците на столетници имат малко по-здравословни хранителни навици в сравнение с типичните възрастни хора. Предишни проучвания показват, че тези хора често споделят част от предимствата на дълголетието на своите родители, като страдат значително по-рядко от възрастово обусловени заболявания, особено сърдечносъдови състояния като инфаркт и инсулт.

Екип от Бостънския университет в САЩ насочва вниманието към по-практичен въпрос - какво всъщност консумират тези семейства с дълголетие, пише „Евронюз“.

Анализирани са хранителни въпросници, попълнени през 2005 г. от 457 възрастни участници в „Изследването на столетниците в Нова Англия“ - едно от най-големите проучвания в света на семейства с изключително дълъг живот. Повечето участници са деца на столетници. Възрастта им варира от средата на четиридесетте до началото на деветдесетте години, като средната възраст е около 75 години към момента на отчитане на хранителния им режим.

Резултатите показват умерено добро общо качество на храненето. Макар и неидеални, техните диети се оценяват по-високо в сравнение със сходни групи възрастни американци по четири утвърдени показателя, свързани с общото здраве, превенцията на хронични заболявания, мозъчната функция и устойчивостта на околната среда. Най-силно застъпени са плодовете, зеленчуците, листните зеленини и бобовите култури, морските дарове и качествените източници на протеин като риба и по-слабо преработени меса. Участниците се справят сравнително добре и с ограничаването на солта, добавената захар и рафинираните зърнени продукти.

Въпреки това изследването установява, че потомците на столетниците не покриват препоръчителния прием на някои важни храни, включително пълнозърнести продукти, бобови култури, соеви храни и ядки. Диети, богати на тези продукти, се препоръчват широко от здравни организации като Световната здравна организация за намаляване на риска от хронични заболявания.

Данните не доказват, че именно храненето е причината за по-дългия живот. Учените подчертават, че проучването е наблюдателно и се основава на информация за хранителния режим в един конкретен момент. Освен това участниците са предимно високообразовани и основно от бялата раса, което ограничава приложимостта на резултатите.

Образованието се откроява като един от най-съществените фактори, влияещи върху качеството на храненето. Хората с по-високо образование постигат по-добри резултати по различните хранителни показатели. Това насочва към необходимост от по-добро обучение по хранене за възрастните, включително умения като разчитане на етикети и готвене, както и по-целенасочени подходи спрямо мъжете и жените.

Изследователите призовават и за политики, които да подобрят достъпността и ценовата достъпност на храни като пълнозърнести продукти и бобови култури.

В Европа продължителността на живота вече надвишава световната средна стойност, достигайки 81,7 години според данни за 2024 г.

Най-висока очаквана продължителност на живота е отчетена в Италия и Швеция - по 84,1 години, следвани от Испания с 84,0 години.

За разлика от тях най-ниски стойности са регистрирани в България (75,9 години), Румъния (76,6 години) и Латвия (76,7 години).