Митът за гностиците: Kак едно археологическо откритие промени историята на християнството

В продължение на почти две хилядолетия християнството разполагаше с идеалния си противник – група еретици, известни като гностици. Те са обвинявани не само в ерес, но и в размяна на съпруги, канибализъм и оскверняване на Евхаристията чрез консумация на телесни течности. Така гностиците се появяват в съчиненията на ранни ловци на ереси като Ириней и Епифаний.

До XX век те са познати единствено чрез полемичните текстове на своите православни противници, които ги представят като интелектуално и социално отклонение и като заклети врагове на истината, пише National Geographic. 

Отговорът на въпроса кои всъщност са били гностиците започва да се оформя през 1945 г., когато арабски селянин открива край египетския град Наг Хамади колекция от древни книги, написани на коптски език. За първи път светът получава възможност да се запознае с техните идеи от първо лице.

Според разпространената версия библиотеката е била укрита през IV век от монаси със симпатии към гностицизма, които се страхували от преследване от страна на ортодоксалните християни. След като текстовете са разчетени и преведени, те се превръщат в сензация през 70-те години на миналия век, когато американското общество проявява силен интерес към алтернативни духовни движения и антисистемни идеи.

Сред откритите произведения има сложни митове за сътворението на света, според които по-нисше и злонамерено божество е създало материалния свят, в който хората са пленени. Текстовете съдържат и необичайни подробности, като имената на 74 ангела, отговарящи за различни части на човешкото тяло.

Особено внимание привлича Евангелието на Филип, където се твърди, че Исус е обичал Мария Магдалена повече от останалите ученици и редовно я е целувал.

С течение на времето обаче започват да се появяват сериозни съмнения относно историята на откриването на библиотеката.

Разказите на Мохамед Али – човека, който твърди, че е намерил ръкописите – се променят многократно през годините. В различни версии той посочва различен брой свидетели, различни предмети, открити до съда с книгите, а веднъж дори разказва за скелет с необичайно дълги пръсти и зъби.

Археолозите така и не успяват да потвърдят нито една от тези версии. Когато години по-късно американският учен Джеймс Робинсън отвежда Али обратно на мястото на находката, той посочва две различни локации. Разкопките не откриват следи нито от счупен съд, нито от папируси, нито от други описани предмети.

Липсата на надежден археологически контекст поставя под съмнение и самото понятие „Библиотека от Наг Хамади“. Ако книгите не са били намерени заедно, не е ясно дали изобщо са представлявали единна колекция.

Това поражда още по-сериозен въпрос – съществували ли са изобщо гностиците като отделна и организирана общност?

Терминът произлиза от гръцката дума „гносис“ – знание. Проблемът е, че много ранни християни са вярвали, че притежават особено духовно познание. Евангелието на Йоан използва понятието „гносис“, а Климент Александрийски дори нарича идеалния християнин „гностик“.

Освен това различните групи, определяни като гностически, често не споделят едни и същи богословски възгледи. Част от текстовете от Наг Хамади дори не са християнски, а други, като Евангелието на Тома, не се смятат за гностически.

Все повече специалисти, сред които Майкъл Уилямс и Карън Кинг, поставят под въпрос дали гностиците някога са съществували като ясно обособено движение извън полемиките на борците срещу ересите.

Дори учените, които приемат съществуването им, смятат, че те вероятно са били малка група, далеч по-незначителна от описаната от Ириней мащабна заплаха за християнството.

Сред обвиняваните в гностицизъм е и богословът Валентин, който едва не става епископ на Рим и съответно папа – факт, показващ колко тясно преплетени са били различните течения в ранното християнство.

Липсата на сигурни доказателства постепенно подкопава представата за тайна библиотека, укрита от преследвани еретици. Вместо демоничните врагове на православието, описвани от ранните автори, „гностиците“ започват да изглеждат като много по-обикновена и интегрирана част от разнообразния свят на ранното християнство.