Театралното дело във Варна

Всички сме учили, че древните гърци са превърнали театъра в изкуство, като са поставили стандартите на трагедията, комедията и сатирата. Всеизвестен факт е, че първото театрално представление, за което има оставени доказателства, е това на религиозните пиеси, свързани с Озирис и Изида 2500 години пр.н.е. в Египет. Но малцина са чували, че първото документирано театрално представление във Варна се случва само преди 160 години. Интересът на варненци към театъра се провокира по време на Кримската война, когато импровизираният театър на лагеруващите в града френски войници изнасял пред варненската публика шаржове и водевили. На 11 юни 1855 г. войниците представят пиесата “Воденицата” и това е първото документирано театрално представление в нашия град.

В началото на 1890 г. във Варна гостува италианската оперна трупа “Масини” 

Това било цяло събитие за местния хайлайф и особено за интелигенцията. За по-непретенциозната част от населението най-голямо удоволствие било да гледат комедийните представления на арменския театър на Ибиш ага (малцина варненци знаели истинското му име – Анастас Вая). Коронните представления на трупата били “Леблебеджи Хорхор ага” и трагедията “Отело”, разработена като клоунада.

Имали сме си и театрален салон. За това съобщава гръцкият вестник “Византис”. В дописката се казва, че на 8 ноември 1862 година съюзниците на Турция се събрали на тържество, което “единствено в летописите на град Варна… стана в залата на малкото театро”.

На 10 февруари 1879 г. ентусиазирани любители представят драмата на Христо Даскалов “Стоян войвода” 

Това е първата истинска проява на по-рано зародилия се интерес към театъра. По-късно се играят пиесите “Райна Княгиня” и “Хардзовалджия”. С активното участие на интелигенцията във Варна се разгръща театрална дейност. До построяването на зала “Съединение” в 1890 г. представления се дават в театър “Конкордия” (в дома на Георги Паруша). Трупите, сформирани от учители, офицери, читалищни дейци, имат краткотраен живот с репертоар: “Иванко”, “Невенка и Светослав”, “Дъщерята на равина”, “По неволя доктор”,  “Ревизор”. През 1883 г. се основава книжовна дружина със своя театрална трупа, като голям дял в нея има варненският общественик Кръстю Мирски. Заедно с Иван Кожухаров организират през 1892 г. новата Варненска драматична трупа, субсидирана от общината. Били изнесени спектакли в зала “Съединение” (сега сцена “Филиал”), построена през 1890 г.. На нейната сцена укрепва талантът на такива актьори като Роза Попова и Стоян Бъчваров, както и на редица други видни театрални дейци.

В града съществуват и няколко самодейни театрални трупи, които изнасят множество представления. Свидетелства за пристрастието на варненци към театралната идея можем да открием в местния печат от онова време. Така например на 3.ІІ. 1894 г. вестник “Черно море” излиза със следната дописка: “Срещу Срътение Господне народните учители поставиха в зала “Съединение” комедията “Тлъсто кокалче” от А. Н. Островский”. По-нататък в бележката редакцията поздравява учителите за “сполуката” и им пожелава “в близко бъдеще комедията да бъде повторена”, а в броя си от 24.V. 1894 г. вестникът съобщава,  че “в неделя вечер имаше в общинската зала “Съединение” театър “Лукреция Борджия” в полза на бедните ученици”. През 1896 г. се основава читалище “Зора”, чиято театрална трупа представя пред варненската публика “Разбойници” от Шилер, “Иванко” от Васил Друмев и др. 

Стоян Бъчваров, Иван Кожухаров и Преслав Преславски основават през 1898 г. дружество “Напредък”, което обединява всички театрални сили в града. В репертоара на дружеството наред с пиесите от руски и западни автори – “Отело”, “Хернани”, “Нора”, “От ума си тегли”, важен дял заема и българската драматургия – “Борислав”, “В полите на Витоша”, “Службогонци”, ”Хъшове” и др. По време на войните дружеството преустановява дейността си. Поради големите заслуги за развитието на варненския театрален живот на 4 декември 1922 г. г-н Преславски е провъзгласен за почетен директор на варненския театър.

В началото на века във Варна гостуват състави от различни гръцки театри, трупа от Русе, трупите “Напредък” и “Сълза и смях” от София. И в следващите години истински вълнуващи събития за варненци са представленията с участието на големите български артисти Ст. Михайлов, А. Будевска, Зл. Недева, В. Кирков, М. Икономов, С. Огнянов, Кр. Сарафов. Представленията се дават и в дървена постройка до входа на Морската градина, пред която свирят музиканти, за да привличат публика, а до тях е продавачът на билети.

Варненската публика става все по-грамотна и критична

По сведение на вестник “Свободен глас” през 1905 г. с решение на общинския съвет е създадена “Тристранна общинска комисия ще преглежда репертоара на гостуващите театри в града”. Това едва ли е помогнало много, защото през 1919 г. списание “Бъднина” поставя отново проблема за качеството на гостуващите постановки: “Става мъчно човеку да вижда какъ играта на отлични сили (те беха тука само двама или трима) се спъваше отъ слаби актьори, въ всеки случай актьори не за ролите, които требваше по неволя да изнесатъ. Не знамъ какъ се разрешаватъ въ Народния театръ въпросите за образуванието на групите, които предприематъ турнета изъ провинцията, но азъ мисля, че тамъ требва да бъдатъ много внима телни, когато определятъ персонала и репертоара. Най-напредъ требва да се определи репертоара, който ще се постави на провинциялните сцени, а сетне — персонала, който ще изнесе този репертоаръ”.

На 23 април 1907 г. за първи път в България общинската театрална трупа поставя „Свекърва” на Антон Страшимиров. Историята е любопитна, защото пиесата е написана специално за обявения за откриването на Народния театър в София конкурс, но се играе там 2 месеца по-късно - на 23 април 1907 г.  Антон Страшимиров написва “Свекърва” заедно с още 2 пиеси по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси. Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки, че са от трима различни автори. Първата награда е отредена за „Свекърва”. 

През 1909 г. във Варна е основано театралното дружество “Народен Театър” 

В член 2 от устава на дружеството се определя основната цел на новосъздаденото дружество: “да се създаде и повдигне театралното дело във Варна”. На заседание на общинския съвет на 15 юни 1909 г. кметът Иван Церов внася предложение да се построи здание за градски театър. В подготвените от техническото отделение на общината специални условия за конкурсен проект за театъра се определя, че в него ще има 1000 места, разпределени в партер, I и II рангове и галерия. От постъпилите конкурсни планове общинският съвет откупува плана “Нил” на софийския архитект Никола Лазаров.

Борбата на театралната общественост довежда до отпускането на 350 000 лева от общината за построяване на нова театрална сграда. На 26 март 1912 г. варненци празнуват полагането на основния камък, но ще трябват още две десетилетия, за да бъде окончателно построена новата сграда на театъра. Първото представление на новооснования Варненски общински театър е пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер в зала “Съединение” на 12 март 1921 г.. Под ръководството на Стоян Бъчваров за единадесет месеца талантливият театрален колектив реализира 45 постановки – рекорден брой в историята на варненския театър. В първата професионална трупа са наети от общината по ведомост: Никола Гандев, Щилиян Попов, Аспарух Темелков, Петър Димитров, Иван Гюндеров, Николина Бъчварова, Мила Димитрова, Стефана Гандева, Емилия Попова, Милица Атанасова-Ерато, Мара Михайлова, Мара Икономова. И по-късно включилите се Владимир Трандафилов, Иван Янев, Христо Динев и Вела Ушева. 

През 1927 г. се възобновява идеята за нова театрална сграда и е подпомогната финансово в безпрецедентна дарителска кампания. В нея т. нар. фондови марки за доизграждане на театъра се прибавяли към всеки хляб, всеки билет за кино, за градски увеселения, за баня или за плаж. За по-малко от месец по този начин била събрана сумата от един милион лева. Народната театрална кооперация също отпуснала заем от 2 милиона лева. През 1928 г. новият градски театър отстъпва своето фоайе на… библиотеката. Всъщност това е отделът за периодичния печат и макар той да се нарича “политически”, в него се предлагат вестници и списания от различни области – литературни, научни, стопански, търговски.

На 29 октомври 1932 г. е открита изцяло завършената сграда на варненския театър с постановката “Боряна” от Йордан Йовков, под режисурата на Стоян Бъчваров.

МАРИЦА ГЪРДЕВА