Великолепната крепост

Ако пътувате в Родопите, непременно трябва да се отбиете до село Дорково. И този път не за да посетите единственото палеонтологично находище в България – “Музея на мастодонтите”, а за да се изкачите до Цепина – последната родопска крепост. Сред омайната планинска природа ще можете да разгледате и останките на един от най-значимите археологически паметници в родната ни история.

Цепина се издига върху висок и стръмен хълм в източната част на Чепинската котловина, на 7 км от село Дорково, Пазарджишко. Различни исторически епохи са оставили тук своите следи. Първите заселници дошли още през енеолита. През желязната епоха възникнало тракийско селище, което през римската епоха се разраснало значително. Заради многобройното население през IV в. на хълма била построена голяма раннохристиянска църква (базилика).

През XII-XIII в. на същото място българите издигнали "великолепна крепост", както я наричали византийските хронисти. За нея никейският император Теодор Ласкарис пише, че била "знаменита и чутовна", "най-укрепена, изобщо казано - най-недостъпна, съвършено непревземаема". Оградена от три дерета, тя е достъпна единствено от юг, където някога се е разполагал същинският град.
 
Предполага се, че Цепина е построена през IX в.,

макар че първото писмено сведение за нея е чак от 1220 г. През XI в. бива завладяна от византийците, но при управлението си цар Калоян я освобождава и Цепина става владение на династията Асеневци. За известно време тя е столица на техния сестрин син деспот Алексий Слав, който след смъртта на Калоян обявява независимост от търновския двор. Алексий Слав е бил племенник на Асеневци, син на тяхната сестра, чието име не знаем. След смъртта на Калоян той единствен се противопоставил с оръжие на узурпатора на трона Борил. Бил управител на родопската област, наричана през Средновековието Архида, и имал титла деспот. 

Една легенда разказва,

че през 1206 г. Слав сключва брак с 13-годишната дъщеря на латинския император Хенрих Фландърски - Маргарет–Изабел. Според преданието, след като императорът на кръстоносците разгромил Борил, в императорския лагер се появил Алексий Слав. Той се изправил пред императора не като негов васал, а  като владетел, който търси съюзник, и направо поискал дъщеря му за съпруга. Отначало Хенрих Фландърски се възмутил, но за да си осигури подкрепата на Алексий Слав срещу търновския владетел, се съгласил на този брак, върнал му завоюваните български крепости и дори признал претенциите му към търновския престол. 

Виждайки бъдещия си дом, невръстната Маргарет–Изабел възкликва на френски, че вероятно той ще се превърне и в неин гроб. Смятайки непонятните слова на снаха си за благословия, посрещналата я на вратата царица Тамара на свой ред отвръща: „Амин, дай Боже!“ и като че ли орисва съдбата й. Само няколко месеца по-късно младата невеста се поболява и приключва земния си път. По нейно желание е погребана на съседния връх Къркория, където приживе прекарвала по-голямата част от времето си в разходки и съзерцание и където слънцето най-напред озарявало с лъчите си.

Година по-късно почива и цар Калоян и Алексий Слав се обявява за независим владетел. През 1208 г. получава титлата  деспот от император Хенрих, а през 1212 г. премества столицата си от Цепина в Мелник. Така, останала без пряка защита, твърдината се превръща в привлекателна вражеска плячка и през 40-те години на XIII в. е завладяна от Никея. За щастие при царуването си Михаил II Асен успява да върне Цепина в пределите на Втората българска държава, където тя остава до самия край – нашествието на османците през 1373 г.  

Цепина е типичен средновековен град-крепост 

Крепостните стени обграждали територия с площ 25 декара. На най-високо място на хълма се издигала цитаделата - замъкът на деспота. При археологическите разкопки са разкрити жилищни сгради, две средновековни църкви, части от стенописи и мраморни облицовки, както и два релефа с изображения на апостолите Петър и Павел. По склоновете на хълма се намирало предградието - жилищата на гражданите, които оставали извън защитата на крепостните стени.

Деспотският замък бил ограден от крепостни стени с дебелина 1,6 м. Единствената входна врата била високо разположена и достъпът до нея ставал чрез подвижна стълба. Изкачилите се по нея я изтегляли и прибирали зад стената, после слизали в двора на замъка по неподвижна стълба от вътрешната страна. Замъкът се състоял от жилищна сграда, стопански постройки, жилища за прислугата, водохранилище, параклис.

Сградата, в която живеело семейството на деспота, представлявала осмоъгълна кула, вероятно на 4 етажа, достъпни чрез дървени стълби в средата на кулата. В основите имало самостоятелно водохранилище, на приземния етаж се намирали складовете за храна, на втория и третия живеело деспотското семейство, а на върха - деспотската охрана.

Проучването на крепостта

 става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византийски извори, отнасящи се за историята на България. Първите археологически разкопки са извършени в края на ХІХ век от руския езиковед и историк П. Сирку. По-късно проучвания правят Стефан Веркович, Хр. Попконстантинов, Д. Цончев и др.

Съдбата на българското население по тези места е била тясно свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и историческите доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи.

Днес в подножието на крепостта има изградена хижа „Цепина“, както и музейна експозиция с находките от проучванията.