Безсмъртието може да е научно невъзможно, дори и да открием перфектното лекарство против стареене

Може би сред вас има и такива, които са вдигнали ръка и са отговори с "аз", когато култовата рок група Queen зададе риторичния въпрос „Кой иска да живее вечно?“.

Ново научно изследване обаче предполага, че безсмъртието може да е научно невъзможно, дори и да открием перфектното лекарство против стареене.

Според проучването, дори учените да успеят да преодолеят всички останали аспекти на стареенето, хората пак не биха могли да живеят вечно. Причината е, че случайните ДНК мутации ще продължат да се натрупват в клетките ни, докато тялото просто спре да функционира.

Симулации, проведени от екип в Сколковския институт за наука и технологии в Русия, показват, че този процес налага фундаментално ограничение на продължителността на човешкия живот.

Според този оптимистичен сценарий повечето хора не биха живели повече от 150 до 190 години. Това е приблизително двойно повече от настоящата продължителност на живота, която при добри условия е около 79 години, но все пак представлява твърда граница.

Изследователите обаче подчертават, че целта им не е да предскажат колко дълго ще живеят хората, а да предложат нов модел за измерване на приноса на различните биологични процеси към стареенето, пише Science Alert.

„Представяме стабилна рамка за оценка на въздействието на соматичните мутации върху стареенето и предлагаме нов подход за неговото моделиране“, пишат те в статия, публикувана в списание „npj Aging“.

Според учените този модел може да помогне да се определи кои механизми трябва да бъдат приоритет в усилията за забавяне на стареенето.

Неизбежното натрупване на грешки

С напредването на възрастта рискът от определени заболявания нараства експоненциално. Ракът, сърдечните болести и деменцията са сред най-често срещаните заболявания и причини за смърт при възрастните хора.

Стареенето обаче не е свързано само с болести. В хода на живота ни нашата ДНК постепенно натрупва случайни мутации. Всеки път, когато една клетка се дели, в ДНК могат да възникнат малки грешки. Телата ни са много добри в поправянето на тези увреждания, но не са перфектни.

С течение на времето тези така наречени соматични мутации се натрупват. Повечето от тях са безвредни, но някои могат да допринесат за развитието на болести като рак.

Новият анализ показва, че дори ако ракът и всички други свързани с възрастта заболявания бъдат предотвратени, мутациите ще продължат да се натрупват, постепенно влошавайки функцията на клетките ни.

Мисловен експеримент с оптимистични резултати

Екипът, ръководен от компютърния биолог Дмитрий Крюков, си задава прост въпрос: ако всички други признаци на стареене бъдат премахнати, дали случайните ДНК мутации сами по себе си биха ограничили продължителността на човешкия живот?

Това не е прогноза за бъдещето, а мисловен експеримент, целящ да оцени горната граница, която соматичните мутации налагат, за да се подобри разбирането за процеса на стареене.

Изследователите създават математически модел, който систематично изчислява как скоростта на ДНК мутациите влияе на основните органи в тялото. Въз основа на тази информация те изчисляват продължителността на живота на човешка популация, свободна от болести на старостта.

Отговорът се оказва изненадващо оптимистичен, поне в сравнение със сегашната продължителност на живота. В зависимост от модела, средната продължителност на живота варира от 146 до 194 години. Теоретично някои изключителни индивиди биха могли да живеят и по-дълго, но никой не би живял вечно.

„Това е математическа оценка, макар и внимателна, а не експериментални данни“, отбелязва Крюков.

Той добавя, че изчислената максимална продължителност на живота „не е присъда за неизбежност, но подчертава, че соматичните мутации, макар и изненадващо слаб самостоятелен двигател на стареенето, могат да станат критични в комбинация с други механизми“.

Не всички клетки са еднакво уязвими

Изследването установява, че някои клетки са по-издръжливи от други. Много тъкани, като кожата и черния дроб, постоянно заменят старите клетки с нови и теоретично могат да продължат този процес много дълго време.

Други жизненоважни органи обаче са по-малко устойчиви. Клетките в сърцето и мозъка са до голяма степен незаменими, така че те продължават да натрупват мутации с годините. Според екипа именно тези дълголетни клетки налагат най-строгите ограничения върху продължителността на живота.

Идеята, че натрупването на ДНК мутации може да е основната причина за стареенето, се обсъжда от десетилетия и е в основата на т.нар. „соматична мутационна теория за стареенето“. Предишни проучвания са показали, че мутациите се натрупват през целия живот, но въпросът дали те сами по себе си могат да обяснят стареенето остава спорен.

Работата на Крюков и неговия екип предполага, че соматичните мутации вероятно са само част от пъзела. Щом мутациите сами по себе си определят средна продължителност на живота от около 156 години, а хората днес живеят много по-кратко, то очевидно и други фактори налагат своите ограничения.

Новото изследване затвърждава все по-широко разпространеното схващане, че стареенето е сложен процес с множество допринасящи фактори. Идентифицирането и разбирането на тези индивидуални фактори може да се окаже ключът към щастлив и здравословен живот в напреднала възраст.

Изследователите внимателно отбелязват, че тяхната работа е само част от цялостната картина и решаването на този проблем вероятно ще изисква сътрудничество в много области.

„Нашата работа представлява критична първа стъпка към разделянето на стареенето на измерими механистични компоненти“, пишат те.

„В крайна сметка, включването на други основни фактори на стареенето би могло да проправи пътя към всеобхватна, механистична теория на стареенето. Постигането ѝ ще изисква координирани усилия от множество изследователски групи – предизвикателна, но все по-постижима перспектива в близко бъдеще", посочват изследователите.

Резултатите от проучването са публикувани в научното списание „npj Aging“.