Затъмнението с българска следа: как МиГ-21 се превърна в летяща обсерватория

Слънчевото затъмнение, което беше наблюдавано, представляваше момент, в който Луната застана между Слънцето и Земята и премина със сянката си по земната повърхност. В зависимост от мястото на наблюдение явлението се виждаше по различен начин – в зоната на пълната сянка Луната закри изцяло Слънцето, а от други части на Земята затъмнението беше видимо само частично, предаде БГНЕС.

Именно пълната фаза беше най-впечатляващата част от явлението. Когато Луната напълно закри Слънчевия диск, около него се разкри слънчевата корона – структура, която при нормални условия не може да бъде наблюдавана по този начин. Луната в този момент действа като естествен щит, който блокира яркия Слънчев диск и позволява на короната да изпъкне.

В България затъмнението беше видимо само частично, и то от района на Видин, близо до залеза на Слънцето. Оттам Слънчевият диск изглеждаше съвсем леко „нахапан“ – Луната постепенно навлизаше пред него, след което започваше да се отдалечава и Слънцето отново да се показва.

Пълната фаза преминаваше по тясна ивица от земната повърхност, която според обяснението на астронома достигаше през Гренландия и Исландия до Испания. В Испания пълната фаза настъпи около 20:30 местно време, или 21:30 българско време – момент, в който в България Слънцето вече беше залязло.

Българската следа в наблюдението на затъмненията

Особено любопитна е връзката с България при предишното пълно слънчево затъмнение през 1999 г. Тогава то премина и над територията на страната, а български учени и военни организираха специален експеримент за наблюдението му.

„От авиобаза Добрич беше изпратен изтребител МиГ-21, на който учени от БАН бяха монтирали камери. Самолетът летя с около 1600 км/ч и успя да остане в зоната на пълната фаза приблизително 5 минути и 50 секунди – почти шест минути. Това позволи на екипа да заснеме Слънцето и неговата корона значително по-дълго, отколкото би било възможно от неподвижна точка на земната повърхност“, разказа пред БГНЕС физикът д-р Недислав Веселинов, преподавател в Техническият университет в София и създател на Софийския планетариум.

Този български експеримент се оказва особено интересен и в контекста на съвременните наблюдения. По време на настоящото затъмнение учени на НАСА използваха специално оборудван самолет на базата на Boeing, който летеше под сянката на Луната със скорост около 740 км/ч, за да удължи времето на наблюдение на пълната фаза до приблизително 2 минути и 50 секунди.

„Българските учени обаче вече са правили подобен експеримент повече от две десетилетия по-рано – и при значително по-висока скорост на самолета. Получените тогава изображения са ценен резултат от наблюдението, като са направени както във видимия, така и в инфрачервения спектър“, отбеляза д-р Веселинов.

Сред учените, свързани с изследването на затъмнението през 1999 г., са били доц. Владимир Дерменджиев, тогава ръководител на сектора по слънчева оптика и астрономия в БАН, акад. Димитър Мишев, известен с работата си в областта на космическите изследвания и дистанционното наблюдение на Земята, и доц. д-р Костадинка Колева, астроном от БАН, работила върху Слънчевата корона и протуберансите.

Затъмнението отново показа колко впечатляваща може да бъде срещата между природното явление и човешкото знание, а българската следа в наблюдението му от 1999 г. е доказателство, че и нашите учени са имали своя значим принос в изследването на Слънцето.