Учениците губят способността си да мислят заради прекомерната употреба на ИИ

Ученици и студенти по цял свят използват модели с изкуствен интелект (ИИ), за да изпълняват домашни задачи и да пишат цели есета. В някои случаи това се счита за преписване, но много учебни заведения вече позволяват на учащите да използват ИИ инструменти в определени граници.

Това обаче е хлъзгава повърхност.

Според някои експерти всяка намеса на автоматизацията в процеса на писане застрашава не само уменията за създаване на текст, но и цялостната способност на учениците да мислят.

„Писането е технология за мислене“, коментира когнитивният психолог Роналд Т. Келог пред „Ню Йорк Таймс“, анализирайки последиците от избягването на трудностите в процеса.

В статията се отбелязва, че писането помага за развитието на различни когнитивни способности, включително изграждането на работна памет, умения за планиране и метапознание – способността да осъзнаваш собствения си мисловен процес.

В статията се отбелязва, че писането помага за развитието на различни когнитивни способности, включително изграждането на работна памет, умения за планиране и способността да осъзнаваш собствения си мисловен процес.

Въпреки романтичния си ореол, писането е и тежък труд. Келог твърди, че съставянето на обикновено есе е толкова умствено натоварващо, колкото копаенето на ров е физически изтощително.

Човек трябва да напрегне ума си, за да намери точната дума и да организира идеите си по начин, който е разбираем за широката аудитория. След като идеите се материализират на хартия, те се преразглеждат и подобряват чрез саморедакция или обратна връзка.

С други думи, писането е неразривно свързано с вложения в него труд. Когато в процеса се включи машина, която предлага да свърши работата вместо вас, това вече не е писане, а следователно не е и упражнение за мозъка.

Проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) от началото на тази година установи, че хората, които са използвали ИИ, докато пишат есе, показват по-ниска мозъчна активност в сравнение с тези, които не са го правили. Освен това, участниците, използвали ИИ, трудно си спомняли дори един ред от току-що написаните текстове, а мозъчната им активност оставала на по-ниско ниво дори когато по-късно им било възложено да пишат отново без помощта на изкуствен интелект.

Както отбелязва статията в „Ню Йорк Таймс“, малко хора биха копали ров доброволно, а същото важи и за писането. Но според Стив Греъм, експерт по писане и образователен психолог от Щатския университет в Аризона, няма част от процеса на писане, която може да бъде прехвърлена на ИИ без последствия.

Градирайки това предупреждение, журналистът Дейна Голдстийн разсъждава: „Ако писането е мислене, то тогава всяка част от тази борба, която се прехвърля на технологиите, се равнява на отказ от свободата да възприемаш. Как учениците ще разберат какво наистина мислят за нещо – било то за пиесата „Лов на вещици“ или за самия изкуствен интелект – ако помолят машина да им даде готовия отговор?“

Училищата и колежите се борят с въпроса как да ограничат използването на технологията от учениците. Някои се връщат към писането на есета с химикал и хартия и към устните изпити. Други забраняват дигиталните устройства в курсовете за първокурсници, а елитни университети като Принстън са се отказали от традициите на „кодекса на честта“, които позволяваха на студентите да се явяват на изпити без надзор.

И все пак има лъч надежда – много студенти вече осъзнават, че удобството на ИИ има цена: ако машината мисли и анализира вместо тях, те пропускат най-съществения компонент от образователния си процес.