Проучване: Екраните имат по-сложно влияние върху децата

Проследяването на деца от ранното детство до юношеството разкрива много по-сложна картина на това как различните видове и нива на използване на екрани се отразяват на психосоциалното развитие, съобщи „Нюз Медикъл“. Скорошно проучване от Шотландия, публикувано в сп. „JAMA Network Open“, установи, че използването на екрани не е последователно свързано с по-лошо емоционално, поведенческо или социално развитие, след като се вземат предвид функционирането на семейството и други фактори.

Проучването включва вторичен анализ на голяма шотландска кохорта на раждания, използвайки данни от изследването „Растеж в Шотландия“, събрани в периода 2009-2020 г. Анализът обхваща деца на възраст 5, 10 и 15 години, като изследователите са проучили връзките между времето пред екрана и психосоциалното развитие. Резултатите показват, че средното ежедневно извънучилищно време пред екрана се увеличава от 2 часа на 5-годишна възраст до 3 часа на 10-годишна възраст. Делът на децата, прекарващи 3 или повече часа пред екрана, нараства от 25% на 5-годишна възраст до 52,4% на 10-годишна възраст, а на 15 години 28,4% от юношите прекарват 3 или повече часа дневно в социалните мрежи.

На 5- и 10-годишна възраст изследователите не откриват връзка между използването на екрани и по-висок резултат за общи трудности, отразяващ по-големи емоционални или поведенчески проблеми, след коригиране за смущаващи фактори. Единствената категория, свързана с по-висок риск, е много високото време за игра на видеоигри. Играенето на игри в продължение на 5 или повече часа дневно е свързано с 2,6 пъти по-висока вероятност за висок резултат за трудности. Обратно, използването на социални мрежи за 1-2 часа дневно е свързано с 43% по-ниска вероятност за такива проблеми, макар авторите да предупреждават да не се тълкува това като защитен ефект.

Въпреки че високото време пред екрана на 5-годишна възраст е свързано с по-голям риск от трудности на 10 години, тази връзка изчезва до 15-годишна възраст. Проучването има и ограничения, тъй като използването на екрани е докладвано от родителите или децата, а типът съдържание и контекстът не са оценени. Авторите подчертават, че връзката между екраните и развитието не е проста. Използването на екрани носи както рискове, като онлайн тормоз и заседнал начин на живот, така и ползи, като достъп до информация и образователни възможности. Необходими са още доказателства за дефиниране на здравословно използване, надхвърлящо простото ограничаване на времето, преди да се съставят по-полезни насоки за децата.