От дуумскролинг до номофобия: Как дигиталният свят променя поведението ни

Смартфоните, социалните мрежи и видеоигрите са неразделна част от ежедневието ни, но прекомерната им употреба може да се превърне в проблем, когато стане трудна за контролиране и започне да измества съня, работата, ученето, взаимоотношенията или физическата активност.

Изследванията вече дават имена на редица поведения, свързани с прекомерното използване на дигитални технологии, се посочва в статия на Евронюз.

Единственото официално признато разстройство в тази сфера е игровото разстройство. Световната здравна организация го включва в Международната класификация на болестите (МКБ-11). То се характеризира със загуба на контрол върху игрите, поставянето им пред други дейности и продължаването на играта въпреки негативните последици. За поставяне на диагноза трябва да има значително отражение върху личния, семейния, социалния, училищния или професионалния живот, обикновено в продължение на поне 12 месеца.

Зависимостта от социалните медии, известна и като проблемно използване на социалните медии, все още не е самостоятелна диагноза по МКБ-11. Сред признаците са невъзможност да се спре употребата, прекарване на повече време онлайн от планираното, силна нужда от проверяване на платформите, пренебрегване на други дейности и раздразнителност при липса на достъп.

Според последното голямо проучване на Световната здравна организация в Европа „Здравно поведение при деца в училищна възраст“ (HBSC), проведено сред почти 280 000 млади хора на възраст 11, 13 и 15 години в 44 страни и региони, 11% от подрастващите показват признаци на проблемно използване на социалните медии. През 2018 г. делът е бил 7%. При момичетата той достига 13%, а при момчетата е 9%.

Сред явленията, свързани с дигиталната среда, е и ФОМО – страхът от пропускане. Именно той може да подтиква хората постоянно да проверяват WhatsApp, Instagram, TikTok, новините и чатовете, за да не изпуснат нещо важно.

ФОМО не е психиатрична диагноза, но е психологически феномен, който се изследва във връзка с проблемното използване на интернет и социалните медии.

Друг характерен феномен е т.нар. дуумскролинг– компулсивното потребление на негативни новини за войни, бедствия, кризи, инциденти, болести и скандали. Потребителят продължава да превърта съдържанието, въпреки че то увеличава тревожността му. Изследванията свързват явлението със страха от пропускане на нещо и с трудностите при регулиране на емоциите.

Номофобията също описва проблемно отношение към смартфона. Терминът идва от „no mobile phone phobia“ и се използва за дискомфорта или тревожността, свързани с липсата на телефон, загубата на връзка или невъзможността за достъп до информация и дигитални взаимоотношения. Номофобията не е официална самостоятелна диагноза. Проучване, публикувано през 2026 г., разглежда връзката между номофобията, използването на социалните медии и ФОМО.

Познато явление е и синдромът на фантомната вибрация – усещането, че телефонът вибрира, когато всъщност няма известие. Това не е заболяване, а изучаван перцептивен феномен, при който мозъкът може да интерпретира малки физически стимули като вибрация на телефона.

Дигиталните навици могат да се отразят и на съня. Използването на технологии непосредствено преди лягане, особено социални медии, е свързано с нарушения на съня при юношите. Проучване, публикувано през 2025 г., установява връзка между проблемното използване на социалните медии и по-късните депресивни и тревожни симптоми, като проблемите със съня играят частична роля. Авторите подчертават, че връзката е сложна и не трябва автоматично да се приема като причинно-следствена.

Продължителното използване на дигитални устройства може да означава и по-малко движение, по-заседнало поведение, напрежение в очите и мускулно-скелетни проблеми. Термините „технологична шия“ и „смартфонова шия“ се използват за болката и напрежението, свързани с продължителното накланяне на главата към екрана.

Въпреки това експертите подчертават, че не всеки човек, който прекарва часове пред телефона, играе видеоигри или използва социални мрежи, е пристрастен. Самото количество време не е достатъчно, за да се определи проблемно поведение.

Ключови са загубата на контрол и влиянието върху ежедневието. Важният въпрос не е само „Колко часа прекарвам на телефона?“, а „Мога ли да спра, когато искам, и какво жертвам, за да продължа?“.

През 2025 г. група изследователи предложиха критерии за възможна класификация на разстройството, свързано с употребата на социални медии. Сред основните елементи са загубата на контрол и влошаването на ежедневното функциониране. Засега обаче става дума за изследователска област, а не за официално призната диагноза.

Истинското предизвикателство остава да се установи кога технологията, създадена да привлича вниманието ни, престава да бъде полезен инструмент и започва да се превръща в поведение, което трудно можем да контролираме.

През 2025 г. група изследователи предложиха критерии за възможна класификация на разстройството, свързано с употребата на социални медии, като определиха загубата на контрол и влошаването на ежедневното функциониране като централни елементи. Сред възможните критерии те обсъждат и предпочитанието към онлайн взаимодействия и ФОМО.

Но все още сме в сферата на изследванията, а не сме изправени пред нова официална диагноза.

И точно тук се крие бъдещата битка: да разберем кога една технология, предназначена да привлече вниманието ни, престава да бъде полезен инструмент и започва да се превръща в поведение, което е трудно за контролиране.

Защото истинският проблем може да не е самият смартфон.

Може би е фактът, че сме изградили дигитален свят, който е способен да ни казва на всеки няколко секунди: „Хей, виж ме. Пропуснал си нещо“.