Само високи глоби ще спрат войната на пътя

От години хората казват, че българите сме известни като джигити на пътя. Караме безразсъдно старите си коли по лоши пътища, сядаме зад волана пияни или надрусани и най обичаме да си правим смъртоносни гонки по оживените булеварди. Възмутително и безотговорно поведение, което често се обяснява с ниска култура, с манталитет с куп други оправдания. Когато обаче същият този нашенец се наложи да пресече държавните граници и тръгне по пътищата на други страни, моментално става различен – отговорен и съвестен шофьор, като чист германец. Защо ли? Преди време Монитор направи анализ на това как влияят глобите върху дисциплината на водачите. Да си припомним няколко факта:

Обичайното обяснение

са високите глоби. Само че ние добре знаем, че дори и у нас да се въведат санкции като тези във Финландия или дори в Китай, те ще са без значение, ако няма кой да ги прилага. До преди няколко години северната ни съседка Румъния се славеше като страната с най-лоши шофьори в целия ЕС. Имаше даже и такъв лаф – караш като румънски тираджия. Преди 5-6 години обаче румънците резнаха възможността да се раздават рушвети на пътя и замениха голяма част от катаджиите си със системи за видеонаблюдение. И изведнъж дори у нас се разнесе слухът, че вече на пътя в Румъния не се плащат рушвети. А дори и да попаднеш на полицай, който да те спре, опиташ ли се да му подадеш банкнота „да се почерпи”, със сигурност ще бъдеш наказан, ако не и арестуван. И само за няколко години славата на страната коренно се промени.

Най-високите санкции в целия ЕС са, естествено, за любителите на чашката. Съюзът има твърда политика против шофьорите, които карат на две бири, и затова санкциите се затягат всяка година. Най-драстични са наказанията за пияните шофьори в Италия. На любителите на чашката зад волана, хванати с над 1,5 промила,

колата се конфискува завинаги

и впоследствие се продава на търг. Толкова драстични мерки няма почти в никоя друга страна ­ членка на ЕС. Финландия например определя глобите в зависимост от месечните доходи на нарушителя. Във Великобритания и Ирландия пък допустимата горна граница за съдържание на алкохол в кръвта е 0,8 промила, докато в Унгария, Чехия, Словакия и Румъния стойността е 0,0 промила. В Германия глобата за алкохол зад волана започва от 500 евро, а най-ниска тя е в Гърция ­ около 100 евро. Във Великобритания глобата за алкохол зад волана

може да достигне до 5500 евро

От централноевропейските държави най-строги са разпорежданията в Австрия, Чехия, Унгария и Словакия, където за употреба на алкохол се налагат глоби между €300 и €970.

За сравнение у нас глобата за шофьор, заловен зад волана с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.

Друга важна разлика между санкциите у нас и в чужбина е увеличаването на размера на глобата с течение на времето. Така шофьорът има най-голяма полза от това максимално бързо да плати санкцията си, вместо да я изчака тя да нарасне двойно или тройно. У нас пък важи обратната ситуация – всеки гледа да забави максимално много плащането, за да успее да хване давностния срок и така да отпадне задължението, обясняват юристите.

В чужбина например експертите съветват всички шофьори възможно най-бързо да си плащат глобите, защото в противен случай сумата може да набъбне значително. Така например глобата за превишена скорост от 20 км/ч във Франция нараства след една седмица от 90 на 135 евро, след 45 дни ­ на 375 и дори на 750 евро, ако се стигне до съдия-изпълнител.

В Италия след 2 месеца глобите автоматично се удвояват. Освен това полицията може да конфискува колата, докато не бъде платена глобата. Друга любопитна особеност на италианското законодателство е това, че нарушенията се санкционират различно в различните части на денонощието ­ през нощта (между 22,00 и 6,00 ч.) глобата автоматично се увеличава с една трета.

Във всички страни на ЕС пътниците трябва да слагат коланите си във всички превозни средства, включително в туристически автобуси и минибуси. Децата също трябва да имат съответните детски предпазни средства в колите и камионите, а при възможност – и в другите превозни средства.

Използването на мобилен телефон по време на шофиране увеличава значително риска от фатална злополука и е пряко или косвено забранено във всички страни на ЕС. В някои страни се допуска използването на устройства „без ръце” (хендсфрий). Това не важи единствено за консервативна Швеция. Страната е известна с това, че е доста либерална по отношение на телефонирането зад волана ­ там няма забрана за говорене по мобилен телефон по време на път.