Кръстовден: Защо на празника не се яде червено и какви са обичаите

На 14 септември православните християни отбелязват Въздвижение на Светия кръст Господен, познат в народната традиция като Кръстовден. Празникът се свързва с края на лятото и началото на есента, със сеитбата на зимните култури и с гроздобера.

В народните вярвания се смята, че до Кръстовден гроздето все още не е напълно узряло. Затова на места празникът е наричан и Гроздоберник. Според традицията тогава се подготвят и кошниците за предстоящия гроздобер.

Особено място в обичаите заема Кръстовата пита, наричана още кръсташка. Тя се приготвя от най-възрастната жена в дома и се украсява с кръст. Когато семейството се събере около трапезата, питата се разчупва с ритуални думи за здраве и предпазване от болки в кръста.

Според народните представи от този ден Слънцето започва да се движи към зимата, денят и нощта се „кръстосват“, а студът постепенно наближава. Именно с това са свързани и думите, произнасяни при разчупването на обредния хляб: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“.

В църковната традиция на Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, където вярващите се покланят. Празникът е един от четирите дни през годината, в които според православната традиция се извършва поклонение пред Светия кръст.

На този ден се спазва строг пост. Народната традиция повелява да не се ядат червени храни – сред тях червен пипер, домати, репички и червени ябълки.

Традиционната трапеза е постна и включва грозде, печена тиква, обреден хляб и други постни ястия.

Имен ден на 14 септември празнуват Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо и Ставри.