Квантов компютър на IBM свърши за 19 секунди работа за цял век

Квантов компютър на IBM изпълни за 19 секунди изчислителна задача, за която се смята, че на суперкомпютър би отнела около 110 години, сочи ново изследване, отразено от ScienceAlert. Процесорът Nighthawk r2 на компанията генерирал милион извадки в рамките на експеримент за така нареченото „произволно извадкуване от квантова верига“ (random-circuit sampling) – тест, широко използван за демонстриране на превъзходство на квантовите компютри над класическите системи.

Според изследователския екип, ръководен от физика Тигран Седракян от компанията BlueQubit в САЩ, това е първата демонстрация на подобно квантово предимство, постигната на комерсиално и широко достъпен квантов процесор, а не на специализирано лабораторно оборудване. Екипът използвал 61 от 120-те кубита на процесора Nighthawk r2, достъпен чрез облачната платформа на IBM, и ги подложил на произволни изчислителни вериги с нарастваща сложност чрез стандартния работен процес на платформата, без специална настройка за целите на експеримента.

Резултатите показват, че при оптимални условия процесорът е генерирал милион извадки само за 19 секунди. Чрез специализирана техника за оценка на изчислителната сложност изследователите изчислили, че възпроизвеждането на същия резултат от класически суперкомпютър би изисквало приблизително 1,2 × 10²⁷ изчислителни операции – обем работа, съответстващ на около 110 години непрекъснато изчисляване дори за най-мощните съществуващи суперкомпютри.

Авторите на изследването уточняват, че тази оценка не представлява абсолютен лимит за класическите компютри, а е базирана на конкретен метод за симулация, и че бъдещи по-ефективни алгоритми биха могли да намалят необходимото изчислително време. Те определят постигнатия резултат не като окончателно доказателство за превъзходство на квантовите компютри, а като нов ориентир в продължаващото състезание между двата вида изчислителни технологии, който вече може да бъде възпроизведен и проверен от други изследователи чрез публикувани от екипа данни, код и извадки.

Изследването все още не е преминало през научно рецензиране, като понастоящем е достъпно като препринт в базата данни arXiv.