Непознатата история: “Долу женските опашки!”

Поевропейчването на заможните и образовани варненци, особено в периода след Освобождението – до Първата световна война, бързо променя техния стил на облекло. Появяват се фабрично изработени платове, различни от домашно тъканите дрехи. Варненката вече може да избира между габардин, сатен, велур, кожи, както и луксозно бельо и чорапи. Започват да се шият модни шапки за дамите, цилиндри и бомбета за мъжете, обувките имат токчета, роклите и костюмите се гарнират с панделки, кадифе, бродерии, дантели, цветя, разнообразяват се коланите и носенето на ръкавици. Облеклото става белег за социална принадлежност, за професия, за издигане в йерархията на властта. Дори и в околните села някои от по-богатите се стремят да се гражданеят. 
Демонстрация на заможност са аксесоарите, като чадърчета, бастунчета, часовник с ланец, който се подава от джобчето, и т. н. Варненци пък устройват журове и матинета за своите приятели, а младите момичета биват представяни в обществото на балове.

След Освобождението започват да излизат и „женски журнали“,
които предлагат благоприятна почва за реклами на козметични, галантерийни и текстилни стоки, които в своята цялост оформят образа на красавицата. Тук трябва и да отбележим заключението на Иван Илчев, което прави в изследването си върху рекламата: „Твърде малко от рекламите през Възраждането бяха насочени към българките“. Но това, което се променя, е, че именно от началото на XX век именно българките стават обект за въздействие по отношение на „луксозни“ стоки.
Варненската красавица от първата половина на XX век има възможност да избира между вносното и родното производство. Това дава голям избор на българките, които обаче основно залагат на чуждата продукция. Градският сецесионен костюм се развива под силното влияние на модата във Виена, Париж и Русия. Но, разбира се, това е облеклото на новите аристократи.
 
Болшинството от градското население, което работи във фабриките, носи стари костюми,
често останали дори по завещание от страна на роднина. Това не значи, че младите хора от тази прослойка нямат желание да изглеждат “по- европейски”. Още повече, че по това време максимата “По дрехите посрещат – по ума изпращат” е важала с пълна сила за новооформящия се варненски хайлайф. Много семейства с ниски и средни доходи от желание да представят децата си по най-добрия начин в обществото затъват в дългове към модни шивачки и лихвари. Обществото е потресено. 
През 1927 г. в броя си от 7 август илюстрованият седмичник “Световен фар” предупреждава своите читатели: “Самата мода е нещо преходящо и временно, като живота. Натруфената жена и елегантният мъж не са нищо друго освен восъчната кукла или дървения манекен в украсата на витрината на големия моден магазин. И колко горчивини, колко материални разорения, колко нещастия носят модните теми, гдето само чрез тях и у тях се дирят човешките красоти!”

Същото издание в броя си от 1 септември същата година се спира и на един друг проблем, който няколко десетилетия вълнува интелигентните граждани на Варна – въпроса за интерпретацията на модните тенденции, която много често превръща варненските кокони в обект на откровени насмешки: “Съвременната жена се нуждае от повече свобода на движението и у нея има една естествена нужда от разнообразие, затова и сегашната мода удовлетворява тия искания, бидейки свободна и многоцветна. Модата е един голям проблем. Най-важното, тя не търпи противници. Ако ние по свой начин решим да направим някакво нововъведение, чака ни непременно фиаско. Модата гледа с хиляди очи, слуша с хиляди уши, знае какво ни трябва и ни го дава”.

Явно варненки, отскоро излезли от оковите на сукмана и домашно тъканата риза,
доста са прекалявали в импровизациите на тема мода, защото в местната преса често се появявали дописки, критикуващи модните им увлечения.

“Долу женските опашки!” е заглавие на стр. 2, брой 49, от 13.VІ.1892 г. на вестник “Черно море”, а в материала авторът предлага “криминализиране” на модните увлечения на дамите: “Не веднъж в Европа умните хора възстават против глупавите, новоизмъдрувани опашки на жените! Толкова повече ние, с нашите нечисти улици, трябва да възставаме срещу тях!”. Дописникът се позовава на опита на градската управа в Прага, която е предала въпроса за разглеждане на хигиенната комисия, и завършва с призива: “Нашето желание е да се предаде шлейфовият въпрос не на хигиенната комисия, ами направо на стражарите със заповед, щом съгледат по улиците някоя опашата дама, тутакси да се изпъчат отпреде й и да я поканят да ги следва!”.
Любопитна е статията “До колко се е изтънчила модата на дамските шапки” (вестник “Известник”, 1.Х.1910 г.), където е описан изключително комичен случай на модна драма: “На 4-ти случайно видяхме една дама, модно облечена и с шапка, последна дума на модата, заради която тя гордо се разхождаше из улиците на града. Интересна бе в случая шапката й, която привличаше вниманието на разхождащите се. Тя бе голяма и натрупана с толкова много пера, че не се виждаше от тях. Перата толкова много натежаваха, че я бяха наклонили назад, а това беше причина да се изкриви главата на дамата, която бе принудена да я държи вирната нагоре и наведена на страни, без да може да се наведе на другата страна. Тя се движеше, но не и главата й, която представляваше част от статуя. В такова положение дамата продължаваше пътя си, като приковаваше погледите на всички откъдето минеше”.

Вестник “Здраве” в броя си от 1 март 1885 г. обръща внимание на опасната тенденция – дамите да носят високи токчета: “Смущаващата сега у жените мода да носят обуща с високи токове се е появила във Франция още при Людовик ХІV, но особено се е разпространила при Людовик ХVІ. От високите токове петите са всякога високо дигнати нагоре. Мускулите на краката страдат най-много за удържане на тялото в равновестно положение. Ето защо след някое време жените ходят твърде трудно и се клатят. Това наблюдателят може твърде скоро да забележи на танцувалните вечери: подир някое време лицата на жените всякога изразяват мъки, а най-страдащите от тях са принудени да си почиват”.

А “Свободен глас” (28.ІХ.1914 г.) отправя открито обвинение към чужденките за модните увлечения на варненки: “От небръснатия свински селски цървул, до съблазнително цепнатите поли на някоя варненска кокона, има цели стадии от културно оправдание, творчески периоди на удобства, красота и култура. Да не говорим много по въпроса за мимолетното, пеперудно тичане подир шумящите поли на модата, донасяна в нас обикновено, то се знае, от ония чужденки, които по силата на жестоките икономически и жизнени закони, изтласквани от улиците на Виена, Берлин, Париж, Пеща, Милано, Неапол и пр., идват тук при нас, като носителки и сеячки на “култура” и “цивилизация”.

Всъщност какво се случва в света на модата в нашия град в края на XIX и първата половина на XX век? 
И защо този проблем така вълнува обществото?

Важно е първо да си припомним какво се случва в света по това време, защото именно тези промени обуславят и промяната в модата и идеала за красота. Това е времето на бурни промени, следващи обществените катаклизми на две световни войни, зараждането и успехите на феминисткото движение, появата на електричеството, телефона, радиото, киното, автомобила. И най-накрая това е епохата на Бел епок – красивата епоха до Първата световна война; новата жена на Поаре – освободена от долни фусти и стегнати корсети.

Варненката всъщност се отваря към модата, защото тя отразява свободите, отварящи се пред жените в кариерата, образованието и избора на професия, а доминиращото мъжко общество я критикува, за да не я загуби като съпруга, майка и домакиня. Много често тази критика обаче е основателна, защото нищо прекалено няма как да бъде красиво. 

Само се питам – какво биха написали авторите на тези “сериозни модни дописки”, ако се разходят днес по улиците на Варна?

Марица Гърдева