Земетресения в България стават най-често през март и април

Големи земетресения по българските земи е имало през I, IХ, ХVI, ХVII, ХVIII и началото на ХХ век. Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София. Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип „Омори-Буш“ в ЦМС. България е с висока сеизмична активност – 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия . Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица. Най разрушителното регистрирано земетресение по нашите земи е на 18 септември 1858 г. в София. Според историческите източници то е с магнитуд около 9-а степен по Рихтер. По правило обаче най-често българските земи се разлюляват през пролетта. Потвърждение на този факт откриваме в списъка с най-силните земетресения в България през ХХ век, който предлагаме на вашето внимание:

31 март 1901 г. – Шабла и Калиакра – две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.

4 април 1904 г. – долината на р. Струма – две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.

8 октомври 1905 – Струма – магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. – Велико Търново и Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,

15 февруари 1909 г. – Ямбол – магнитуд 5,9 по Рихтер,

14 април 1909 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер,

18 октомври 1917 г. – София – магнитуд 5,3 по Рихтер.

14 април 1928 г. – Чирпан – магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско – магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.

1942 г. – Разград – магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.

30 юни 1956 – Шабла – магнитуд 5,5 по Рихтер.

4 март 1977 – епицентър Вранча (Румъния) – В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов. Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души.

3 ноември 1977 – Велинград – магнитуд 5,3 по Рихтер.

28 февруари и 7 декември 1986 – Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.

27 октомври 2004 г. – В 23.36 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.