Белите мечки произлизат от кафявите, смятат учени

Мит: Белите мечки си правят компания с пингвините
Реалност: До колкото ни е известно, белите мечки и пингвините нямат контакт извън пределите на зоопарка
 

Децата ми вече са големи за книжките, в които белите мечки и пингвините обитават едни и същи страници. Но количеството подобни книги ме ядосва: такова биогеографско престъпление не мога да преглътна, пише Хенри Никълс от "Би Би Си", цитиран от fbr.bg.
 

Белите мечки живеят в Арктика, около Северния полюс. Пингвините живеят в Антарктида и съседните континенти, около Южния полюс. Те са далеч едни от други. Не си струва да ги обединяваме в художествената литература просто защото изглеждат така трогателно заедно.
 

Ако детските автори имат нужда от „приятел“ за бялата мечка, защо това да не стане кафявата мечка?
 

Учените практически не се съмняват, че белите мечки относително скоро са произлезли от кафявите, макар въпросът за това кога именно се е случило да предизвиква множество спорове. Съгласно едно изследване, тези два вида са се разделили преди около 5 милиона години. Друг източник твърди, че това е станало преди по-малко от 500 хиляди години. Така или иначе, бялата мечка може смело да се нарече нововъведение в еволюцията. 

Именно към такъв извод ни подтиква съвместимостта на белите и кафявите мечки от репродуктивна гледна точка. Когато зоопарковете успели да чифтосат бяла мечка и гризли (подвид на кафявата мечка, която обитава западните части на Канада и Аляска), се получил междувидов хибрид под названието гролар (от английските grizzly и polar), или полярно гризли. Това хибридно потомство се оказало доста плодовито. 
 

За последните 10 години е имало няколко случая на появи на хибриди в дивата природа. Например, през 2006 година американски ловец застрелял бяла мечка в канадската територия на Арктика – оказало се, че това е полярна гризли. През 2010 година инуит убил хибрид от второ поколение, получило се в резултат на чифтосване на женско полярно гризли и мъжко гризли. Това е убедително доказателство за това, че дружбата между белите и кафявите мечки е възможна, макар и не в детския смисъл на думата.
 

Естествено, има и различия – първо цвета на козината. Освен това козината на кафявата мечка има твърда структура, а косъмът на бялата мечка е кух отвътре. Учените предположили, че такава необичайна структура има за цел да пречи на преместването на клетките, които произвеждат пигмент да достигнат косъма. Съществува красива теория: всека кичур кухи косми на бялата мечка работи като оптичен кабел, по който топлите ултравиолетови лъчи пряко попадат върху пигментираната кожа на мечката. През 90-те години физикът Даниел Кун провел експеримент, който доказал обратното. „Няма пряко потвърждение за тази теория“ – това е изводът, който направил Кун в труда си, публикуван през 1998 година.
 

Ако космите на белите мечки не се използват за акумулиране на слънчева енергия, как животните оцеляват на суровия арктически климат? Спасителна функция тук има мазнината.
 

Маста е толкова важна част от хранителния режим на белите мечки, че съществуването на запаси от мазнини у самите мечки е очаквано – те понякога съставляват над половината от тежестта на тялото на животното!
 

През 2014 година Елин Лоренцен от Калифорнийския университет и колегите ѝ се заели с търсенето на генетични различия между кафявите и белите мечки. Сред най-впечатляващите е обмяната на веществата и усвояването на мазнините. Нивото на холестерин в кръвта на бялата мечка е наистина изключително високо. „За бялата мечка дълбокото затлъстяване е полезно състояние“, пише Лоренцен. „Как белите мечки живеят цял живот с повишено ниво на холестерин е голяма загадка“, казват авторите на изследването. Възможно е цялата работа да се крие в тънката генетична настройка на сърдечно-съдовата система на животното.
 

А как белите мечки намират своите кафяви приятели? Вероятно с помощта на носа си. През 2014 година бе публикувано изследване, съгласно което потните жлези на лапите на белите мечки оставят ароматни отпечатъци на повърхността на морския лед. Този силен аромат чувстват и другите мечки. В изследването не се казва имат ли следите на кафявите мечки същия характерен мирис, по който собственикът на отпечатъците може да бъде намерен, но това не би трябвало да е учудващо.
 

В Арктика стремително настъпва глобалното затопляне, поради което на белите мечки се налага постепенно да изменят местообитанието си, за да оцелеят. Не знаем дали те често ще се сблъскват в с кафявите мечки, но няма да видят пингвини по пътя си.