Честит ден на музиката и поезията!

Може вече да сте се объркали окончателно, ако сте прегледали пресата, послушали сте радио, погледали сте телевизия или сте пътували в градския транспорт по пътя за работа. Оказва се, че 1 октомври е световен ден на куп неща – музика, възрастни хора, вегетарианци, архитекти, ден на кафето в Япония, Покров на Света Богородица, Ден за борба с хепатита, но и Ден на поезията у нас. Първи октомври е ден, посветен на поезията само в България. Макар че Международният ден е 21 март, днес обръщаме внимание на финото слово, докосването до което носи наистина по-високи вибрации. Целта на празника е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия.

Несериозно е да кажеш на един млад човек защо трябва да чете поезия. Не трябва. Както не трябва да слуша музика. Както, между другото, не трябва да пише грамотно, да се изразява книжовно, да притежава богат речников запас, с който може да сече, да вълнува, да променя съдби. Но можеш. И ще го можеш ако си усетил силната потребност от красиво слово още докато си се учил да четеш и пишеш. За нещастие (или за щастие) в началото на пътя се налага да разполагаш с поне един събуден и духовно извисен човек до себе си. Родител, учител, приятел, баба, дядо, роднина, съсед, сродна душа. За да запали в теб светлината. А после...после е лесно. Защото вече ти е светло и сам създаваш светлина. Да си го кажем направо – финото слово на поезията и музиката светят, извисяват мирогледа, отварят сетивата ти и ти помагат да срещаш все по-силни, интересни и събудени хора.

Защото поезията възпитава вкус, разширява мисленето и въздейства по по различен начин от прозата. Поезията описва света много по-кратко и стегнато от прозата, като в същото време се заиграва с думите и оставя на въображението да довърши останалото. Дава нови хоризонти на въображението, на паметта, на мечтите. Бързо и бясно. Вероятно е заради формата, вероятно заради сгъстеността на времето и пространството в нея.

Казват, че когато четеш и пишеш поезия, изостряш сетивата си и ставащ по-емоционално интелигентен човек. Не се заклевам в това твърдение. Но съм убедена, че всичките ми познати, които се докосват до поезията са странните птици от порода, която познавам. Ще ги забележите на опашка в книжарница, пред щанда на книжно изложение, ще видите споделен стих в тяхната FB - страница, ще забележите странното им изражение на дълбоко виждащ и замислен човек. Защото там, зад замислените очи има една много специална душа. Почти същата като онази, която изпитва жизнена потребност да работи, слушайки музика, да пее докато готви, да си свирка докато върви по тротоара.

Както стана ясно, днес е и ден на музиката, определен през 1975 г. от Международния съвет по музика към ЮНЕСКО във Франция. Днес той се чества в над 120 страни. Това е ден, който трябва да напомни за мястото на музиката в живота на хората и ролята й за духовното ни извисяване. Музиката е универсален и международен език, а според последните проучвания Великобритания и Финландия децата възприемат по-лесно музиката, отколкото човешката реч. Доказано е също, че колкото повече музика слушат децата, толкова повече се усмихват, а класическата музика има уникално въздействие върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Може би не случайно за Ден на музиката е избрана тази дата, на която църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Нека е честит празника на всички, докоснати от финото слово и музиката! Вие си знаете защо в живота ви е по-светло. Защото сте благословени.