Какво свързва кибрита, микровълновата фурна и виаграта със сладоледа на клечка?

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Когато говорим за открития, почти винаги у нас възниква представата за екип от учени, които дълги години правят най-различни експерименти и опити, затворени в стерилния свят на лабораторията, и като награда за целенасочения им труд се появява ОТКРИТИЕТО!  

Историята обаче на едни от най- ползваните от хората в ХХІ век открития опровергава с пълна сила тази теза. Оказва се, че много от нещата, без които днес не бихме могли да си представим всекидневието, са открити съвсем случайно. Почти като в популярната история за ябълката и Нютон, която вероятно води началото си от разказа на един съвременник на великия учен, Уилям Стъкли, който в своите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726 г., в който Нютон си спомня как му е дошла наум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил за нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или пък нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Преразказвана милион пъти, тази история си има и смешен вариант, в който ябълката удря Нютон по главата и той открива закона за всемирното привличане.

Дали историята с ябълката на Нютон е измислица, или истина, не е ясно, но ето няколко примера за изобретения, открити инцидентно или "по щастлива случайност", а понякога изобретени, докато учените са търсили нещо съвършено различно.

Кибритът е открит в Англия едва през 1826 година.Оказва се, че този може би струващ ви се вечен продукт, всъщност не е чак толкова стар. В началото на XIX век британският фармацевт Джон Уокър приготвял лекарства, смесвайки различни химикали с помощта на дървени клечки. Веднъж след приключване на работата си той забелязва, че по тях е полепнало засъхнало вещество. И подобно на всеки пестелив британец той се опитал да го изчегърта, за да ползва пръчиците отново… Само че при рязкото отчегъртване на материала той взел, че направо се запалил и загорял с мощен пламък. Както и „безценната“ клечка.

Пеницилинът, първият в света антибиотик, е открит от Александър Флеминг съвсем случайно. През 1928 г. той оставил пластина, намазана с биокултура със стафилококова бактерия, на пейката в лабораторията си и заминал на двуседмична ваканция. Когато се върнал у дома, той забелязал, че биокултурата била зацапана с плесен, която спряла развитието на бактерията. Оказало се, че Флеминг е изобретил антибиотик!

Изкуствената пластмаса е открита в САЩ през 1907 г.. Американският учен Лео Хендрик Бакеланд търсел формула, която може да замени шеллака (смола, добивана от някои видове насекоми). По онова време шеллакът бил доста скъп и той се надявал да намери икономически изгоден заместител. Бакеланд смесва формалдехид с фенолова смола (остатъчен нефтопродукт) и нагрява сместа. В резултат се появява вещество, което не приличало на шеллак и за малко да бъде отхвърлено като непотребно от учения. Но то се оказало доста по-полезно дори от самия шеллак. Това бил полимер, устойчив на много високи температури. Нарекли го бакелит – на името на откривателя му. Поради устойчивостта си и сериозните си изолиращи свойства той намерил широко приложение във възникващата тогава електрохимична промишленост.
 

Алфред Нобел открива съвсем случайно динамита. Работейки с нитроглицерин, който е крайно нестабилен, ученият случайно изпуснал епруветка с веществото. Но не последвал взрив – излелият се нитроглицерин попил в дървените стружки, с които бил постлан подът на лабораторията. Така бъдещият баща на Нобеловата награда разбрал, че течността трябва да се смесва с инертно вещество, и получил динамита.

Пейсмейкърът (изкуствено сърце) е също случайно откритие. През 1958 г. Уилсън Грейтбач инсталирал грешен резистор в генератор за трептения, който трябвало да записва звуците на сърцето. Резултатът бил повтарящ се цикъл от пулсиращи вълни, съвпадащ със сърдечния ритъм на хората.

Случайно е открита и формулата на бензена, който влиза в състава на бензина и нефта. През 1865 г. Фридрих Кекуле решил проблема на бензена с прочутото си „шестоъгълно правило”. Според него бензенът е изграден по простата формула C6H6, а структурата му съответства на правилен шестоъгълник с по една CH-група в краищата. Ако се вярва на Кекуле, формулата му се явила насън. „Унесох се в дрямка. Пред очите ми се носеха атомите в дълги редици, без да спират, като се извиваха под формата на змия. И какво стана след това? Една змия захапа опашката си, а картината започна да се върти бясно. Събудих се като ударен от гръм, а останалата част от нощта прекарах, работейки върху новата хипотеза.”

Микровълновата фурна, която днес е част от много домакинства (въпреки твърденията, че също може би не е полезна за здравето), се е появила като страничен продукт от военни разработки на САЩ през Втората световна война. За неин изобретател се смята Пърси Спенсър – специалист по електромагнитни излъчвания, който участва в разработката на магнетроните (мощни електронни лампи). Тази програма се е смятала за втора по важност след проекта „Манхатън“, довел до създаването на атомната бомба.

Веднъж, когато стоял пред работещ радар, Спенсър забелязва, че шоколадовият бонбон в джоба му се е разтопил. Макар за този ефект учените да знаели още отпреди, Спенсър е първият, който решава да разследва явлението из основи. Заедно с колегите си той насочвал излъчването върху различни видове храни – първо върху царевични зърна (от които се получили пуканки), а след това върху кокоши яйца (за които знаем в какви бомби се превръщат, поставени в микровълновата).

В крайна сметка през 1940 г. Спенсър успява да създаде миниатюрен електромагнитен генератор, затворен в изолирана кутия, и така е изобретена микровълновата фурна. Тя обаче не започнала веднага да се продава по магазините, защото първите екземпляри били с височина 2 метра, а за появата на компактните микровълнови фурни били нужни още доста години – първите домашни фурни се появяват в американските магазини през 1967 г.

Захаринът е открит благодарение на мързела на Константин Фалберг, който не си измил ръцете след цял ден работа. Годината била 1879-а и той изследвал съставките на каменовъглената смола в лабораторията си.
След като се прибрал от нея обаче, се случило нещо интересно. Фалберг установил, че хлебчетата, които яде (с неизмитите си ръце), имат особено сладък вкус. Жена му отрекла да е слагала нещо в тестото - на нея вкусът й се струвал нормален.

Фалберг свързал "две с две" и започнал да "вкусва" от работата си, докато открил източника на сладкото - сладникавия вкус на анхидрорто-сулфаминебензоичната киселина (накратко бензоична киселина), която той нарекъл захарин.

Удароустойчивото стъкло е открито от французина Едуард Бенедиктус, който изпуснал на пода епруветка с разтвор от нитрат на целулозата. Епруветката се счупила, но не се пръснала на парчета. Нитратът на целулозата станал основа за първите удароустойчиви стъкла, които сега задължително се ползват в автомобилната промишленост.

Идеята за целофана, най-популярната прозрачна опаковка, осенила швейцарския текстилен инженер Жак Бранденбергер, докато си седял в ресторанта. След като един клиент разлял бутилка вино върху покривката, той се върнал в лабораторията си, убеден, че ще открие начин да наложи прозрачен филм върху тъкани, който да ги прави водоустойчиви. Той провел изследвания с различни материи и накрая наложил тъкан с течна вискоза. Експериментът пропаднал, тъй като материята се оказала прекалено твърда и чуплива. Все пак Брандербергер отбелязал, че покритието се бели във вид на прозрачен филм, който би могъл да има други приложения. През 1908 г. той конструирал машина за производство на прозрачни вискозни листове, които той обозначил с името целофан. 

Виаграта се появила благодарение на изследванията на фармацевтична компания, която се опитвала просто да намери лекарство за сърдечни заболявания. След клиничните изпитания се установило, че новият препарат изобщо не помага на сърцето, но пък има крайно неочакван страничен ефект. Така се появила виаграта.

Има и куп истории за случайно откритите хранително-вкусови качества на различни продукти.

Готвачът Джордж Крам успял да стигне до чипса през 1853 г. Тогава един от клиентите му се оплакал, че картофите са нарязани на твърде дебели парчета. Тогава Крам взел картофа, нарязал го на кръгчета с дебелината на лист хартия и ги запържил. И без да си дава сметка, изобретил чипса, който днес владее света. 

Фармацевтът Джон Пембъртън от Атланта открил кока-колата, когато се опитвал да направи някаква "смеска" срещу главоболие и съчетал куп съставки (пазени и до днес в дълбока тайна). 

Този "илач" се продавал само осем години в аптеките, преди да започне да се бутилира като най-популярната днес газирана напитка. 

В наши дни колата се произвежда като концентриран сироп, който се доставя на множество франчайзингови фирми, които го бутилират, разпространяват и продават.

Сладоледът на клечка е открит случайно през 1905 г. от 11-годишния Франк Еперсън. Той забравил чаша със сода навън през студена нощ. 20 години по-късно Еперсън патентова изобретението си Popsicle (сладолед на клечка).

Зърнените закуски са открити в САЩ през 1894 г. от доктор Джон Келог и неговия брат. Те били привърженици на холистичната медицина и се занимавали основно с организирането на специфични и персонални оздравителни режими за своите клиенти в специализирания здравен център Батъл Крийк, щата Мичиган. В основата на холистичната медицина лежи и духовното израстване и отключването на блокадите в организма, които хората създават сами. Затова пациентите в тази болница не получавали за храна месо, алкохолът бил забранен, както и цигарите и сексът. На посетителите на санаториума се отказвала дори консумацията на кафе, а вместо него братята Келог приготвяли специална пшеничена напитка.

Един ден братята били доста заети и просто забравили поредната порция пшеничена напитка за няколко дни в кухнята. Когато се върнали, установили, че засъхналата лепкава зърнена каша все още може да се консумира, затова я пуснали в преса и я превърнали в малките познати и до днес люспи. Така се родила и първата суха закуска.

Скоро след тази случка братята патентовали идеята си. Постепенно това случайно откритие се превърнало в огромна индустрия.

Дори и за появата на кифличките със стафиди има легенда. Тя е, че ги е измислил прочутият в миналото московски фурнаджия Иван Филипов. Московският генерал-губернатор си купил от неговата пекарна прясно кръгло хлебче и изведнъж открил в него хлебарка. Той веднага извикал пекаря Филипов, за да му се кара. Филипов обаче взел насекомото, изял го и заявил, че генералът е сбъркал - това е стафида. След това се върнал във фурната и веднага разпоредил да се пекат кифлички със стафиди. Само така той можел да оправдае лъжата си.