Маршрути: Откраднатото златно пръстче на Богородица

Има такива места в нашата древна и красива България, които те карат да се чувстваш много малък и уязвим, макар самите те да не са огромни. От тях блика блага духовност и човек има усещането, че духът му излиза от тленното тяло и става част от божественото съединение с вярата на хиляди други, посетили преди него това място. Малко объркано и патетично звучи тази презентация, но няма как да опиша с “думи прости” преживяването, в което се превърна за мен посещението на манастира “Покров Богородичен” край Свищов.

Никога не съм очаквала, че в близост до красивия дунавски град ще попадна в прегръдките на величествена борова гора. Завладяваща тишина, нарушавана само от вика на самотна птица, и скърцането на игличките под подметките ни царят на това място. Недалеч от асфалтовия път, в една долчинка, се е сгушил уникално красив манастир. За да стигнем до него, минаваме покрай паметник на  великия руски лекар, хирург, анатом, естествоизпитател и педагог Никола?й Ива?нович Пирого?в, който по време на Руско-турската война осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението, като осигурява интендантското осигуряване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военновременните болници. Именно една такава болница е функционирала на това място край Свищов до манастира “Покров Богородичен”.

Ето го и самия манастир

Той е построен през ХІV век на мястото на древно тракийско селище. Според историци местността е с геомагнитно излъчване. Няма случайно място, на което е построен манастир, казват миряните. Затова и храмовете на такива места помагат за лечението на различни болести. Така се говори и за манастира край Свищов. Според вярващи тук се церели най-вече безчадие, очни болести и черни магии. Храмът многократно бил опожаряван и разрушаван от турците, тъй като бил убежище на будни българи като Левски, Раковски и други. Точно до мястото, където е бил старият храм, през 1894 г. е построен новият манастир.

Посреща ни една много мила монахиня, която въпреки че не е ден за посещение, ни приготвя липов чай с вода от прекрасната чешма, построена в двора на манастира.  
Отпиваме от чая и се потапяме в легендите за прочутата чудотворна икона на Света Богородица. Говори се, че тя притежава силата да помага на молещи се при безчадие и тежки очни болести. 

Иконата има история, която прилича на приказка

По време на опожаряването и разрушаването на манастира тя  била укрита от монаси. Легенда разказва, че е намерена случайно от едно овчарче, което я връща в храма. По пътя към манастира то намерило пеленаче, което взело със себе си и оставило за отглеждане на монасите. По-късно момченцето пораснало и живяло до края на живота си в светото място. Оттогава се смята, че Богородица помага на двойки, които не могат да имат деца.
Още през ХVІ - ХVІІ век пък на турчин от Одрин, чиято жена била бездетна и сляпа, се явила Богородица и му казала да измие лицето на жена си с вода от манастира. Така и направил. Жената веднага прогледнала, а само след година родила и първото си дете. Турчинът тогава решил да се отблагодари за стореното чудо и направил златен обков на короната и ръката на Богородица. Туркинята приела християнската вяра. 
Друга туркиня от Анадола, известна със своята невиждана красота, също била бездетна. Когато посетила манастира и видяла чудотворната икона, толкова много завидяла на нейната красота, че решила да я загрози, като отчупила златното кутре на дясната й ръка. След една година родила дете без пръсти на ръката. Върнала се разкаяна. Молила се, плакала. Когато се прибрала при детето, пръстите му били израснали, но без кутрето – за назидание. 
                             
Още eдна история има за липсващото до ден днешен златно пръстче на Богородица
 
Преданието гласи, че то било откраднато от румънска знахарка – шарлатанка. Тя си мислела, че ще й помага да врачува. Но когато си тръгнала с лодка по Дунава, тя се разцепила и румънката се удавила.
Влизаме в църквата и заставаме с благоговение пред чудотворната икона, която и до днес чака някой да й върне отчупеното пръстче. Може би в друго време, с друга история.

МАРИЦА ГЪРДЕВА