Варна, най-важният търговски град на Княжеството

След Освобождението Варна се формира като най-важния търговски град на Княжество България. Според запазени документи от варненската митница през пристанището по това време минава средно около 1/3 от целия внос на България и около 1/5 от износа. За важното търговско значение на Варна след Освобождението свидетелстват и записките на К. Иречек, който като министър на народното просвещение през 1881 г. посещава града за по-дълго време и има възможност за наблюдения. Според него Варна е процъфтяващ град. "Като главно морско пристанище на Княжество България, пише в "Пътувания по България", Варна придоби голяма търговска важност. В 1881 г. през Варна е внесена в България стока на стойност 19 1/4 млн. лв.; главно място заемат памукът, манифактурите, солта, желязото, медта, оризът, захарта, кафето, спиртните питиета, газта, най-много от Англия. Същевременно износът, главно на жито и царевица, е възлизал на 9 324 403 лв."

Както виждаме, развитието на Варна от средата на ХIХ век е тясно свързано с износа по море на храни. Непосредствено след Освобождението на България започва силен прилив на търговци от вътрешността на страната към Варна и всяка година в града се регистрират множество нови фирми.

Развитието на търговията се отразява положително

и на медийния пазар в града. Едно след друго на пазара се появяват периодични издания и вестници, които задоволяват не само необходимостта на гражданите от информация, но и необходимостта от място, на което фирмите да рекламират своя бизнес.

Известният наш статистик Кирил Г. Попов в специална статия анализира особеностите на стокооборота във Варна след Освобожението: "Търговията на Варненската пиаца е едра търговия. В това отношение Варна няма конкурент в Княжеството. Депозитите на Варненското тържище са най-едрите депозити в България. Самият вид на стоката, вносната, която влиза през Варна, налага това като условие на конкуренцията. Такива стоки са например колониала, евтината манифактура, галантерията и др. Най-крупните търговски сделки и спекули се падат на Варненската пиаца. И търговският район на варненския пазар отчасти налага това. Именно обширността на тоя район изисква едра складирана стока”.

Животът в целия град е нагоден да обслужва

едрата морска търговия. Многото търговски фирми се нуждаели от подготвени търговски кадри и затова още в края на XIX век Варненската търговско-индустриална камара обмисля откриването на средно търговско училище.

Много са дейците, които участват и подкрепят създаването на първото Висше търговско училище -  арх. Никола Лазаров, създател на проекта за сградата на Търговското училище, Атанас Буров, член на комитета за построяване на зданието на Търговското училище, предприемачът Слави Димов, Коста Ранков, председател на Варненската търговско-индустриална камара 1913 - 1920 г., Константин Генов, председател на Варненската търговско-индустриална камара от 1920 г., Кирил Шиваров  и много други.

Висшето търговско училище става емблематично

за Варна и когато през 1932 г. почива Димитър Ценов, който още на 1 септември 1912 г. е завещал на родния си град Свищов цялата си собственост - пари, ценни книжа, недвижими имоти, за създаването на Висше търговско училище в Свищов, вестник “Варненски кореняк” излиза с прочувствен материал за “Значението на Търговската академия за Варна и конкуренцията на новооткриващото се висше търговско училище в Свищов” (1/07/1932, No. 5=6). Въпреки недоволството на варненската общественост на 8 ноември 1936 г. в наредба-закон, подписана от цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов“ с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки“. (“Държавен вестник”, бр. 200, 5.09.1936 г.)

Това обаче съвсем не значи, че държавата не подпомага търговското развитие на Варна. Напротив, с изграждането на възлови инфраструктурни проекти тя дава възможност на града да заеме полагащото му се възлово място в търговската карта на България и Европа.

Още през 1888 г. младата българска държава взема решение за изграждане на нови пристанища във Варна и Бургас. Проектант на пристанището в града е френският инженер Адолф Жерар, работил още по пристанищата в Бургас, Констанца, Монтевидео, Буенос Айрес и представител на Франция в изграждането на Панамския канал. Пристанищният комплекс, открит на 18 май 1906 г., е изграден по всички съвременни технологии и с известно разширение изпълнява своите функции над век.

В периода 1906 - 1909 г. е прокопан и така нареченият Стар канал, свързващ Черно море с Варненското езеро.

Въпреки че старата варненска гара

е била една от първите построени в България, тъй като от гр. Варна е тръгвала и първата жп линия в България Варна – Русе, открита на 26 октомври 1866 г., в края на века тя вече е морално остаряла и града има нужда от изграждането на нова. Строежът на днешната гара се осъществява на няколко етапа с архитектите Никола Костов и Кирил Маричков. Творческият тандем е бил готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект за железопътната гара в Бургас. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само по някои детайли на авторското ръководство - бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският - от арх. Кирил Маричков.

Модернизираното пристанище, прокопаването на канал, свързващ морето и езерото, изграждането на новата гара, както и активността на Варненската търговско-индустриална камара (ВТИК) и установените търговски връзки с Цариград са предпоставки за израстването на града като важен търговски център. Статистиката показва, че след Освобождението между 25% и 30% от вноса на страната се осъществява през варненското пристанище. Вносът през Варна от 10 548 000 лева в 1880 г. се увеличива на повече от 50 000 000 лева през 1911 г., а износът през същите години от 8 400 000 лева достига повече от 35 000 000 лева. 

МАРИЦА ГЪРДЕВА