Курортът Св. Св. Константин и Елена навлиза в 30-те години на ХХ век като любимо място за почивка

Преди точно 60 години с постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. започва изграждането на курорта Св. св. Константин и Елена, или както тогава е бил наречен един от най-зелените оазиси по нашето Черноморие - „Дружба“. Природата, климатичните условия и топлите минерални извори са предпоставка за изграждането на най-стария курорт за почивка и лечение по родното Черноморие. При това само на 8 км северно от Варна, където широколистна гора стига почти до морския бряг, а плажът е с фин пясък. Не закъсняват и първите отзиви, които сравняват този малък рай с Ривиерата. Наричат го дори Славянската Ница.

Застрояването започва още в края на XIX – началото на XX в. около манастира „Св. св. Константин и Елена”

През 1909 г. тук е преместен първият детски  балнеосанаториум  за лечение на костно-ставна туберкулоза. Развитието на летовището продължава през 30-те години с отварянето на гроздолечебна станция. Построена е станцията на българските пощи, в ресторанта с дансинг свири джазов оркестър, редовен транспорт свързва Варна и курорта. Броят на летовниците всяка година се увеличава. Със създаването на Държавното стопанско обединение за международен туризъм „Балкантурист” през 1948 г. комплексът минава под негово управление и се нарича „Дружба”. Строежът на нови хотели в Св. Константин започва през 1956 г., но курортът е реализиран като цяло в края на 60-те години. През 1992 г. е върнато старото му име.

През годините идеята за развитие на курорта е предизвиквало много дебати сред варненската общественост и управляващите. Прогресивната част от обществото, оценявайки огромния потенциал на това щедро надарено от природата място, е виждала в курорта Св. Константин възможност за развитие на Варна като европейски курортен център. Тази идея обаче е срещала сериозен отпор при част от варненските политици, особено когато се е стигало до дебати за финансиране с общински средства на развитието на курорта. Както обикновенно се случва, вестниците от онова време не са подминали темата и днес можем да проследим развитието на курорта Св. Константин в периода от началото на XX в. до края на Втората световна война.

От една дописка във вестник “Светкавица”, бр.117 от 2.ІХ.1912 г., разбираме, че по това време курортът е бил отдаден под наем, без Варненският окръжен съвет да се интересува особено от неговото развитие. Това е първият открит дебат във варненските медии за развитието и бъдещето на курорта. Ето какво пише дописникът на “Светкавица”: “Наемателят на курорта “Свети Константин” е направил едно обширно изложение до Варненския Окръжен Съвет за всички неудобства на курорта и всички необходимости, които трябва да се направят за подобрение на курорта и вдигането на този курорт до степен, ако не равна, то поне приблизителна на Европейските курорти. Това изложение ще бъде пратено до всеки член от Окръжния Съвет още от сега за да имат възможност да го изучат и да се произнесат.” В края на дописката си авторът изказва надеждата, че членовете на Варненския окръжен съвет ще погледнат сериозно на проблемите и ще вземат правилните решения за развитие на курорта.

Явно през следващите три години има развитие по темата, защото в бр. 22 от 13.VІ.1915 г. на вестник “Свободен глас” четем благодарствено писмо от гражданин, в което между другото пише: “В курорта има 65 хигиенични стай, които се дават под наем, обширни и разкошни паркове, ливади и алеи за разходка, градини с всякакъв вид зеленчуци, мъжки и женски бани, добре уреден бюфет, изобилна студена и сладка вода за пиене, каквато няма друга в целия варненски окръг. Курорта е свързан с Варна посредством хубаво шосе”.

През 1925 - 1927 година курортът е електрифициран

В края на 1924 г., когато второто правителство на Александър Цанков стабилизира своите позиции, в промишлеността и земеделието започва ръст на производството. Стабилизира се българският лев и намалява безработицата. Тези фактори няма как да не повлияят положително и върху развитието на курортното дело в страната. Свидетелство за развитието на курорта Св. Константин по това време намираме в обширен материал, написан от народния представител Р. Василев в бр. 3 от 24.VІІ.1925 г. на “Варненски Окръжен Вестник”: “Курорта и стопанството около него е собственост на Варненския окръжен съвет и се стопанисва непосредствено от Варненската постоянна комисия. От дълги години в Окръжния съвет се е водила борба, дали имотът от близо 3000 декара земя са малко и със стари постройки, и дали да служи само за стопански цели, или трябва да се направи летен курорт. Надделяло е последното мнение. Но поради демагогията и противодействието на голяма част от бившите съвети, развитието на курорта се е спъвало и посетителите са се връщали много разочаровани от лошата му уредба и от това малко, що се е правило за тоя курорт. И днес има за жалост, съветници и общественици, които мислят, че тук се хвърлят излишни средства само за създаване удоволствие на охолните. Когато това се прави всъщност за здравето на нуждаещите се, което не е безразлично за управата на Окръга, и за интереса на добрия стопанин, който би се провинил в безгрижно нехайство, ако не използваше тия щедри природни дарове”.

След хвалебствените слова по адрес на местните политици, които явно са били съпартийци на г-н Василев, научаваме за сериозните инвестиционни намерения, които Варненският окръжен съвет има по отношение на курорта Св. Константин: “Издигат се набързо нови сгради, прокопават се и се корегират канали и реки, прокарва се електрическо осветление, украсява се парка и въобще се създават всички удобства за посетителя. Харчат се около два милиона лева. Излишни харчове ли са това? За демагога и късогледа – може би, но за истинския стопанин и общественик тия харчове са наложителни”.

Според съвременниците разработването на курорта е било придружено от разумно организиране на стопанската дейност в него. От същия брой на “Варненски Окръжен Вестник” научаваме, че от новопостроено здание за 700 000 лв., с 32 стаи, още през първата година се очаква приход от 150 000 лева. През същата година Постоянната комисия, която управлява курорта, е засадила 15 декара лозя, облагородени са 600 000 американски лози, увеличени са площите със зеленчукови градини, а в разсадника са подготвени за залесяване и укрепване на “голите баири” десетки хиляди акации и тополи. Така през 1925 г. доходите от курорта и стопанството към него нарастват многократно и достигат 1 милион лева.

През 1927 г. Постоянната комисия дава отчет пред гражданите на Варна за дейностите по управление на курорта (бр.1, 1.І.1927 г. – “Курортна Варна”): “Този курорт е значително подобрен. Постоянната комисия през последните 2-3 години изразходва много средства, като построи 66 нови курортни стаи, и днес курорта има за предлагане 120 стаи. Всички стаи са мебелирани с по два железни или таблени с пружини кревати, дюшеци, възглавници и завивки одеала, маса, столове, омивалник, закачалки, кофа за вода, кана, гарафа, чаши и пр.”. По-нататък в отчета се съобщава, че всички помещения, бюфетът и алеите вече имат електрическо осветление. Направено е и залесяване, разширение на бюфета, както и амфитеатрални площадки за наблюдение на морската шир. Похарчени са 400 000 лв., за да бъде довършен пристанът.

През следващата 1928 г. с решение на Варненския окръжен съвет са отпуснати 55 000 лева за реклама на курорта (бр.159, 11.ІІ.1928 г. – “Варненски общински вестник”).

Курортът Св. Константин навлиза в 30-те години на ХХ век като любимо място за почивка и лечение. С неговото развитие растат и приходите, които носи той на Варна. През 1931 г. цените на наемите в курорта варират от 1000 до 5000 лева. Разбира се, не липсват и критики към ръководството на курорта: “За сега курорта дава на постоянната Комисия дефицит, пише в. “Варненски кореняк”, бр.8, 1.VІІІ.1931 г. - Само за докарването на  вода бяха похарчени 3 600 000 и сега всяка година дълга трябва да се погасява с 600 000 лева, когато от наеми са получени 420 000 лева”. И авторът на материала препоръчва на Варненския окръжен съвет подобренията в курорта да стават постепенно.

Времето обаче показа, че направените в курорта вложения съвсем не са били плод на прищявка, а една добре преценена инвестиция в развитието на Варна като курортен и туристически център.

Днес курортът Св. св. Константин и Елена  е един от най-известните и красиви български курорти

А едно от най-важните условия за развитието на комплекса е наличието на 7 минерални извора, които нямат аналог в Европа. Те са калциево-магнезиеви, слобо минерализирани и извират от дълбочина от 1800 до 2050 метра под земята с общ дебит 175 л/сек. Един от изворите се влива директно в морето и е топъл, което го прави доста посещаван почти целогодишно. Температурата на водата е между 40 и 60 градуса. Минералната вода в Св. св. Константин и Елена лекува успешно сърдечносъдови заболявания. А в комбинация с климата въздействието й става още по-силно. Много добре се повлияват и заболявания на ендокринната система - диабет, затлъстяване, подагра, заболявания на опорно-двигателния апарат и функционалната нервна система. Курортът е известен също като най-подходящото място за възстановяване и рехабилитация след прекарани инфаркти на миокарда. Летните месеци се използват и за лечение на различни заболявания на горните дихателни пътища, а също и за някои хронични кожни инфекции като псориазис, за който все още в медицината лек няма. Комбинацията между минералната вода и климата на курорта оказва благоприятно влияние върху цялостното състояние на организма, укрепва имунитета и помага за редуциране на стреса и преумората. Днес модерни хотели, уютни заведения, спортни съоръжения и чисти плажове привличат туристи от цял свят.  

Марица Гърдева