Какви са видовете стрес?

Дарина Аленова, Център за здраве и образование „Едикта”
Много се пише и говори за стреса, за непоправимите поражения върху здравето. Редица водещи университети и лаборатории провеждат изследвания, с които доказват колко вреден е стресът за човека и го свързват с редица заболявания, кое от кое по-труднолечими. И най-вече винаги ни съветват да избягваме стресовите ситуации и да не се оставяме да ни влияят. Това е прекрасно, но толкова пожелателно, че често остава в сферата на добрите намерения и много рядко хората наистина успяват да се дистанцират от стреса в ежедневието си.

По-често срещаният сценарий е стресът да бъде изтърпян, да бъде „изтикан” в някой ъгъл на съзнанието и някак да се справим с него на първо време, докато имаме време да му обърнем внимание, надявайки се всъщност да изчезне от самосебе си. А това време никога не идва. И така малка стресова ситуация следва друга подобна и идва онзи пределен момент, след който не можеш да понесеш повече. И към стресовите ситуации се добавят здравословни проблеми, от началото не особено сериозни, пренебрежими, но с потенциал да станат сериозни, колкото повече време минава. Мнозина са наясно с този механизъм, но не всеки и не винаги успява да избяга от подобен порочен кръг.

Най-важното при стреса е да определим какво всъщност предизвиква „стрес” за конкретния индивид. Защото един може да е изключително разстроен от 5 минути закъснение, а друг изобщо няма да му обърне внимание. По същия начин причина за стрес и сериозно самообвинение може да е случайно допусната печатна грешка или пропуснат отговор на писмо. В същото време хора, попаднали в катастрофа, могат да казват „Какво толкова, нали нищо ми няма?”, но да изпитват безпокойство, когато тръгват на дълъг път, а други, след подобно преживяване, отказват да се качат в автомобил и всяка нощ да сънуват какво им се е случило. Хората изживяват различно стресовите ситуации и им придават значение според личната си оценъчна система.

Какво можем да направим, когато осъзнаем, че стресът в ежедневието ни е прекомерен? Или пък имаме съзнанието, че нещата, които ни стресират, не са толкова сериозни и страшни, но въпреки това не можем да се отърсим от тревогата и безпокойството? А как да подходим, ако сме преживели внезапна стресова ситуация и усещаме, че този път няма да успеем да се справим сами?

Вариантите за преодоляване на стрес са много, но най-ключово е да осъзнаем, че се намираме в ситуация, която изисква помощ. Най-лесният и достъпен начин е да разговаряме с приятел, да споделим с близък какво ни се е случило и как ни се е отразило. Но много често хората не искат да говорят за това, което преживяват като стресова ситуация, защото мислят, че няма да бъдат разбрани, че няма смисъл в подобно „губене на време” и че всичко ще премине и ще забравят. Действително някои хора са надарени със способността да заличават подобни епизоди от паметта си или да ги преработват бързо. Но други „застиват” в стресовата ситуация и не могат да излязат от емоцията, преживяна в критичен момент с месеци и дори години. В последния случай един от начините за справяне със ситуацията е посещението при лекар-хомеопат и назначаването на индивидуална терапия, съобразена с моментното състояние на пациента.

По време на хомеопатичното интервю един добре подготвен лекар-хомеопат ще помогне на своя пациент да открие точните причинно-следствени връзки и резултата от тях. Осъзнаването на стресорите и начина ни на реакция към тях е изключително важен момент от лечебния процес.Първото важно нещо е да се определи дали стресът е внезапен или хроничен, или е имало внезапен стрес, който не е преработен и се превръща в хроничен. Оттук нататък се изследват всички параметри на състоянието – как реагира пациентът на този стрес, какви физиологични промени наблюдава (напр. промени в кръвното налягане, промени в апетита, появата на болки или друга симптоматика). От значение за анализа са промените на всяко от нивата ум – емоции – физика.

Много често човек не си дава сметка, че реагира по определен модел, когато е подложен на внезапна стресова ситуация. Ролята на лекаря-хомеопат е да определи този модел, да помогне на пациента да го разбере и да намали прекомерната реактивност на организма, подложен на стрес. Осъзнаването на патологичната реакция е първа стъпка към премахването му. При други ситуации човек осъзнава, че реагира парадоксално, но е безсилен да промени поведението си, когато е подложен на внезапен стрес. В много случаи обаче това не е достатъчно и е необходимо организмът да получи подходящия информационен стимул под формата на хомеопатично лекарство.

Да вземем за пример преживяна катастрофа – под огромен стрес са не само участниците, но и всички техни близки. Повечето хора, особено мъжете, смятат, че трябва да са силни и да не показват емоции. Те не търсят помощ и се справят сами. Натрупания до тук хомеопатичен опит показва, че след преминаване на острия стрес част от тях ще започнат да правят хипертонични кризи, панически атаки, болки в сърдечната област и други. Това ще се случи след месеци или години – въпрос на индивидуалност и околна среда. За да се предотвратят подобни проблеми, е необходимо жертвите на силна уплаха да приемат индивидуално подбрано хомеопатично лекарство, което да им помогне да изчистят от телата си последиците на ужаса. Сред подходящите лекарства са Aconitum, Stramonium, Opium и др.

Често хората не отчитат хроничния стрес, с който трябва да се справят ежедневно и в известна степен го приемат за даденост. Това може да е неблагоприятна работна среда, в която всеки ден възникват напрегнати ситуации; за други може да е неподредената къща и неизпраното веднага пране; за трети – ежедневните проблеми с членове на семейството; а някои възприемат като хроничен стрес придвижването си всеки ден до работа във все по-нарастващото задръстване. Не можем да кажем, че едната ситуация е по-маловажна от другата, че единият стрес е по-незначителен от другия, защото всеки подрежда стресовите ситуации според личната си йерархия. Едно обаче е сигурно – поддържането на прекалено високи нива на стрес за прекалено дълъг период от време е изключително вредно за нашето здраве.

Ролята на лекаря-хомеопат е да определи реакцията на конкретния организъм към проблемните ситуации и чрез помощта на индивидуално подбраното хомеопатично лекарство да балансира състоянието, да намали обострената реактивност към стресиращите фактори и да възвърне хармоничното отношение на пациента към заобикалящия го свят.

Това в никакъв случай не означава, че целта на хомеопатичната терапия е да направи всички еднакво чувствителни на стрес или да притъпи индивидуалните реакциите. Това би било не само невъзможно, но и изключително неразумно – красотата на живота е именно в разнообразието, дори и в разнообразните реакции на стресови ситуации.
puls.bg