Световъртеж – защо се появява?

Световъртежът е често срещано оплакване сред пациентите, посещаващи кабинета на специалист по неврология. Често е придружаващ симптом на някои заболявания, ангажиращи централната нервна система, алармира puls.bg. Факт е, че при съвременната терапия на най-често срещаните възпалителни и дегенеративни заболявания, основен страничен ефект на лекарствената терапия е развиването на световъртеж. Потърсилите помощ обикновено споделят в анамнезата си за внезапно настъпване на синдрома, което понякога води до пълна загуба на координация. Пациентите със световъртеж подлежат на хоспитализация с цел установяване на първопричината.

1. Класическа форма на световъртеж 

Това е най-обикновената форма на световъртеж, протичащ без придружаващи симптоми, етиологично без медикаментозна провокация. Лекарите съветват пострадалите да седнат, за да не изгубят координация при прав стоеж, да затворят очи и да наведат глава с брадичката към шията. Към характерната поза на пациента със световъртеж лекарите съветват да се извършват дълбоки вдишвания и издишвания. Целта е кислородно насищане на циркулираща в белите дробове кръв и оросяване на мозъчната тъкан.
 
Често с вертижен синдром се свързват някои медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, антибиотици и антихипертензивни лекарствени средства.

2. Инсулт или остро нарушение в мозъчното кръвообращение

Инсултът е внезапната загуба на мозъчна активност вследствие запушване на кръвоносен съд, прекъсвайки кръвоснабдяването към мозъчната тъкан. Настъпва исхемична регуларизация. В последствие на мястото на исхемичното огнище се развива кистоподобно образувание, което представлява сигнификантен белег за преживяването на остър мозъчен инсулт. Пациентите с исхемичен инсулт, в рамките на 4 часа след инцидента, подлежат на фибринолитична терапия, която цели разграждане на съсирека, запушил главния кръвоносен съд в мозъка и регуларизация на мозъчното кръвообращение.

Острото нарушение на мозъчното кръвообращение на практика води към развитието на исхемичен мозъчен инсулт. Съществуват случаи, обаче, при които нарушението в мозъчното кръвообращение има преходен характер - временно нарушение, което в последствие се възстановява от самосебе си. В последствие липсват всякакви следи за наличие на съсирек, освен временно настъпилите симптоми на остра двигателна недостатъчност, световъртеж или нарушения в зрителната и слухова функционалност на организма. При компютърно-томографско изследване липсват сигнификантни данни за наличие на инсулт или друг вид мозъчна патология. 

Другата патогномична форма на инсулт е хеморагична. Тя протича по-рядко със световъртеж. Пациентите се оплакват от слабост или парализа на крайниците, епилептоподобна гърчова симптоматика, гадене, повръщане, загуба на зрение, координационни нарушения и малигнено главоболие на фона на хипертонична криза и спад в броя на сърдечните удари - ниска сърдечна честота (обикновено между 40 и 45 удара в минута). Състоянието се характеризира с временна загуба на зрение и затруднен или липсващ говор - дизартрия и афазия. Прилагат се съдовоукрепващи, съдоразширяващи, медикаменти, овладяващи сърдечните проблеми и кръвосъсирващи. Според специалистите, категоричното и дефинитивно лечение при този тип заболяване е хирургичното. Много малък процент от пациентите успяват да направят пълно възстановяване в състоянието си след развитие на мозъчен кръвоизлив - хеморагичен инсулт, само с медикаментозна терапия. 

3. Остеоартрит на шийните прешлени

Заболяването се развива при хора над 50-годишна възраст. Характеризира се със световъртеж при извъртане на главата наляво или надясно, както и болка и втвърденост в шийната област. Препоръчва се поставяне на шийна яка за обездвижване на главата и прием на противовъзпалителни медикаменти, съдоразширяващи и аналгетици при наличие на болков синдром.

4. Лабиринтит или неврит

Лабиринтит е възпаление на вътрешното ухо. Придружава се от продължителен и тежък световъртеж, вследствие директното дразнене на вестибуларния апарат. Световъртежът може да се влоши при опити за движение, пълна или частична загуба на слуха, шум в ушите и гадене, последвано от повръщане на малко количество стомашно съдържимо. Състоянието се предхожда от предшестваща остра вирусна инфекция. Терапията се състои в прием на антихистаминови препарати и анксиолитици.

5. Болест на Мениер

Състоянието протича с пристъпи на нетраен световъртеж, шум в ушите, главоболие, гадене и пълно изтощение организма, водещо до пребледняване на кожата и спад в кръвното налягане. Назначават се антихистамини и почивка на легло. Понякога в терапията се добавя витамин В-комплекс, като се следи дозата на витамин В6 – три пъти по 50 мг дневно. Според специалистите и според множество проведени клинични проучвания, пациентите с неврологична симптоматика от вида на мениеров или мениероподобен синдром, както и периферни невропатии с остро настъпило начало, проявяват много добър ефект при комбинирана терапия с витамин В1 и винпоцетин. Приложение намират и периферните съдоразширяващи, с ангажиран ефект в кръвообращението на вътрешното ухо и вестибуларния апарат. 

6. Доброкачествен позиционен световъртеж

Този тип световъртеж се появява при спонтанно извъртане на главата и протича без придружаваща симптоматика. Прилага се специален прийом, който въздейства положително върху неприятния синдром – внезапни извъртания, редувани от накланяне на главата с фиксиране през шията. Симптоматичният световъртеж обикновено изчезва след няколко секунди.

7. Неврином

Невриномът на вестибуларния нерв също може да бъде причина за появата на централно провокиран световъртеж. При директно увреждане на слухово-вестибуларния нерв, към общата клинична картина се прибавят и симптоми на намаление на слуха, нервно напрежение и болка в засегнатото ухо.
 
Гадене и повръщане също са симптоми, които могат да се срещнат при заболяването, макар и сравнително рядко. При световъртежа от централен призход задължително симптоматичния комплекс е свързан с тежък неврологичен дефицит - неясен говор, двойно виждане и нистагъм. Позиционният нистагъм се развива в определени положения на главата и бива два вида - доброкачествен пароксизмален нистагъм и централен позиционен нистагъм.
 
При нистагъм от централен тип движенията на очите са по-груби и са свързани с движението на главата. При наклон на главата на 45 градуса в ляво или дясно, клиничната симптоматика става най-ясна. Специфичното при този тип нистагъм е вертикализирането на очната линия, тоест вертикално движение на очните ябълки. Често такъв тип нистагъм се провокира от наличието на пространство заемащи процеси - кръвоизлив, тумори или множествена склероза. Основното при този тип заболявания е клиничното манифестиране с медикаментозно неовладуем световъртеж, което налага качествената диагностика и лечение в неврологична клиника.