Сексуалност през различните възрастови периоди

1. Сексуалност по време и след бременност

Много от бъдещите майки се интересуват дали сексът по време на бременност е противопоказен. Еднозначен отговор няма. Сексуалните контакти не са вреди, ако не съществува склонност към маточни контракции и преждевременно раждане у жената. В края на бременността – около месец преди термина, е препоръчително редуциране на половото общуване с цел превенция от инфекции.

Желанието за секс претърпява промяна с настъпването на бременността. Забелязва се намаление на либидото у първескини през първия триместър и увеличаването му отново през втория. Тази зависимост не се наблюдава у многораждали жени.

Значение за комфорта на жената по време на коитус има позата. От средата на втори триместър е желателно контактите да се осъществяват в странично положение. Причина за това е, че гръбното положение е рисково – може да се притисне матката и долната празна вена (кава-синдром), което значително ще смути кръвоснабдяването на плода.

В постпарталния период либидото на жената постоянно се променя. Съществуват факти, доказващи, че желанието за секс при кърмещите майки е по-силно от некърмещите. В повечето случаи възобновяването на полови контакти става едва три-четири месеца след раждането поради страх от болка и поради физическа умора (денонощните грижи за новороденото).

Повишените нива на хормона пролактин причиняват естрогенов дефицит и чувство за сухота в половата област, особено при секс. За това е препоръчително използването на лубриканти.

Жената, независимо от това, че кърми, може да зачене отново. Ако семейството не желае друго дете,  наложително е използването на адекватни контрацептивни методи.

2. Сексуалността след 35 и по-късно

След 35-годишна възраст желанието на жената за сексуална близост отслабва, в сравнение с младежките години. След този период либидото се задържа на едно ниво продължително време. Почти 1/3 от жените на възраст между 60 и 80 години са сексуално активни. Способността им да изживяват оргазъм остава запазена. С някои случаи дори се увеличава, тъй като страхът от забременяване вече не е актуален.

Проблемите в сексуалното общуване на тази възраст са няколко – необходимост от по-дълга стимулация на жената, за да достигне кулминационния момент на екстаз, диспареуния и инконтиненция на урина. Болката по време на секс се дължи на естрогенов дефицит и атрофия на влагалищните тъкани. Преодолява се чрез локално приложение на естрогенови кремове. Инконтиненцията (незадържането) на урина често се проявява по време на половия акт. Това е особено неприятен момент за жената, снижаващ значително желанието й за полова близост и способността да изживее оргазъм. Особено важно в този случай е коректно проведеното оперативно лечение, възстановяващо не само физиологията на пикочния мехур, но и самочувствието на жената.

3. Сексуалност след гинекологични операции

След отстраняване на матката (хистеректомия) и аднексите много жени изпадат в т.нар. постхистеректомичен синдром. Налице са редуциране на способността за сексуални изживявания, което не може да се обясни с отстраняването на конкретните органи. Преди всичко проблемите са психологични. Поради липса на предварителни разяснения и  позовавайки се на непълна и неточна информацията за проведената операция, жената се отдръпва от сексуално общуване с партньора си.

Проведените гинекологични операции не изключват възможността за водене на активен и задоволителен полов живот. За това е желателно провеждане на хормонизаместителна терапия след консултация със специалист.

Скъсяването на влагалището и коремните сраствания са органични причини водещи до оплаквания от диспареуния след възстановяване от интервенцията.

puls.bg