Как да победим срама и вината?

През последните няколко десетилетия психолозите започнаха  да изследват кога срамът и чувството за вината се явяват като сериозни емоционални проблеми. Помислете си за последния път, когато направихте грешка и какво си помислихте. Ако е протекла мисъл като „Направих нещо, което е против моята ценностна система и се чувствам зле...“, тогава сте упражнили модел на здравословен срам. Ако сте заключили: “Направих нещо лошо и следователно съм лош човек.“, тогава говорим за токсичен срам, който може да доведе до ниска самооценка, агресия, тревожност, депресия и здравословни проблеми.

Разликата между „Направих нещо лошо“ и „Аз съм лош/а“ е фундаментална

Когато сме емоционални и ядосани, много лесно можем да заменим едната мисъл с другата и това да доведе до ненужно страдание и токсичен срам и вина. Вината може да е позитивно чувство, стига да води до позитивни решения. Вината съществува, за да ни даде информация, че това, което сме направили, не съвпада с нашите ценности и приоритети, за да коригираме сами действията си.

Например не се подготвяме за интервю за работа и не получаваме позицията, след което изпитваме чувство на вина. Няколко са възможните реакции тогава. Единият вариант е да си кажем: „Следващия път ще се подготвя по-добре, като не оставям нещата за последния момент.“ Другият е - „ Аз съм безотговорна личност и съм пълен провал“. Подобен тип мисли, ясно е, че ще доведат до различен резултат, мотивация и самооценка.

Срамът и вината могат да бъдат едни от най-деструктивните и омаломощаващи чувства, ако не знаем как да подходим към тях. Само началният стадий ни е от полза, защото ни помага да си вземем поука. Оттам нататък чувството за вина и срам не ни е от полза и може да допринесе за ненужна агония.

Брене Браун е от малкото специалисти, изследвали специфично срама. Нейното заключение е, че често ни е срам от грешките ни, без да си даваме сметка, че тази наша слабост е мярка за кураж. Истината е, че трябва да се възприемем като автентични различни личности и бъдем горди с нашето усилие да преодоляваме слабостите си, независимо дали жънем успех. И това е пътят да преодолеем чувството, че не сме достатъчно добри!

Нормално е да изпитваме и се сблъскваме с чувството на срам – то отличава човека от прародителя му, но трябва и да знаем здравословните граници на срама и методите за преодоляването на тягостното му изпитване.

Обществото, в което живеем, залага предпоставки за изпитване на вина, независимо какво правим, защото сме заобиколени от натрапени нереалистични модели на съвършенство.  Например според телевизионните реклами жената трябва да бъде женствена, фина, с успешна кариера и същевременно всеотдайна майка. Ако не е всичко това, тя трябва да се чувства виновна. Звучи абсурдно, но колко от нас са изпитвали вина, че сме прекалено емоционални, но не достатъчно отстояващи мнението си? За жените срамът и вината най-често са предизвикани от кълбо недостижими, самоизключващи се очаквания. Голяма част от обществото твърди, че мъжете не трябва да са емоционални, което провокира те да изпитват ненужен срам и вина, когато дават израз на чувствата си. Никой не е перфектен. Трябва да приемем, че няма такова нещо като съвършенство и перфектност. Начинът да преодолеем срама и вината е да сме себе си и да действаме спрямо собствената си ценностна система, взимайки си поука от допуснатите грешки.

Важно е да можем да идентифицираме преекспонирания глас на срама, който стърже същността ни с реплики като: „Жена ти те остави и имаш скапана работа, значи за нищо не ставаш!“ и ги заменим с други, които ни помагат да растем като: „Съжалявам, допуснах грешка. Но аз съм достатъчно стойностна личност и се обичам, независимо от грешките, които правя.“

Емпатията към самите нас и към хората около нас е средството, което може да удави срама. Важно е да се разграничат погрешните действия от същността на човека. Това разграничаване има особено важно значение при възпитанието на децата. Например детето получава съвсем различна информация от думите: „Това, което направи, ме натъжи. Ученолюбието е важно за твоето бъдеще.“ и „Виж другите деца имат шестици, а теб те мързи да учиш, няма да стане нещо от теб“. Разбира се, че последното е крайно изказване...

Има директна връзка между срама, вината и ниската самооценката

Един от по-тежките случаи, с които съм работила, бе клиентка, която след употреба на алкохол катастрофира и убива млад човек, който е в другата кола. Вследствие на това тя намразва себе си и от амбициозна бизнес дама се превръща в зависим от лекарства и алкохол човек. Тя обяснява затруднението си да спре алкохола с факта, че когато е трезва, мрази себе си. Оттам изпитва и вторична вина, че по този начин емоционално изоставя децата си.

Работата ни започна с усилия да спрем и променим мислите от типа „Само ако бях/не бях…“ и „Аз не заслужавам да съм щастлива“.

Всеки взема най-доброто решение, на което е способен в даден момент , дори и секунда след това да се е оказало най- лошото в живота му. При въпросната дама следващата стъпка бе тя да се обгради с хора, изпълнени с емпатия и да може да говори за своята история с чувство за смелост, вместо вина. С времето клиентката успя да спре алкохола и стана говорител на асоциация „Майки против карането в пияно състояние” в САЩ. Важно е, че дори да допуснеш непоправима грешка, това не означава че ти самия си лош човек. Самият факт, че се измъчваш с вина е доказателство за това.

Нека проявим емпатия към себе си и към другите хора, които правят грешки. Хората са „комплексни“, рядко изцяло лоши или добри

На повечето от нас ни е трудно да говорим за грешки, които сме правили и често сме готови на много, за да избегнем това чувство. Естествената ни реакция е да се изолираме и потънем в срам и вина. Още по- трудно е да се говори за срама, ако нямаме подкрепата на семейството и близките или ако те постоянно ни напомнят за нашата грешка. Често започваме да угаждаме на прищевките на други с надеждата да изкупим вината си, което не помага и на двете страни в дългосрочен план. Добре е да идентифицираме нездравословните методи за справяне със срама и неразделимата ниска самооценка и да приложим здравословни начини за преодоляването му. Полезна може да се окаже професионална консултация при психотерапевт, който да работи с вашите ценности и вярвания, за да може да преодолеете вината, независимо от случилото се. С течение на времето психотерапевтът ще ви помогне да преминете от типа мислене „Аз съм лош/а“ до „Направих нещо лошо и си взех поука“.

Много хора, които се измъчват от вина, често се опиват да не мислят и да не говорят за това. Съветът ми е - споделяйте с хора, които не биха ви съдили. При липса на такива възможност, напишете писмо до себе, като споменете допълните поуки, които сте взели и как те ще доведат до позитивни решения за вас днес и в бъдеще. Ще завърша с цитат от д-р Брене Браун: „Да живеем с цялото си сърце означава да подхождаме към живота си от позицията на личната си стойност. Означава да изграждаме смелостта, съчувствието към себе си и взаимоотношенията си така, че сутрин да се събудим и да си кажем: "Каквото и да свърша и колкото и да остане несвършено, аз съм достатъчно добър." Означава вечер да си легнем с мисълта: "Да, аз съм несъвършен и уязвим и понякога се страхувам, но това не променя истината, че съм също така смел, достоен за любов и принадлежност в обществото.“

puls.bg