При остър среден отит – децата докосват засегнатото ухо

Острият среден отит (отитис медиа) е едно от най-често срещаните заболявания при децата до 20-месечна възраст. Той е водещата причина за посещение при лекар и най-честият повод за предписване на антибиотик.

Намалението или загубата на слуха в тази възраст се дължи предимно на острия среден отит. Над 90% от децата до 3-годишнината си преболедуват поне по един път от възпаление на средното ухо, като при момчетата честотата на заболеваемост е по-висока. Естествено хранените деца боледуват по-рядко в сравнение с хранените с адаптирано мляко, което се дължи на протективното действие на антителата в майчината кърма. Генетичното предразположение, както и излагането на цигарен дим се считат също за важен рисков фактор.

Заболяването се предшества най-често от вирусна инфекция на горните дихателни пътища – ринит, фарингит, ларингит. Средното ухо и устната кухина са свързани посредством Евстахиевата тръба. В тази възраст тя е по-къса и възпалението бързо се разпространява към средното ухо. Тази анатомична особеност благоприятства увреждането на лигавицата й по време на острите вирусни инфекции, което е съпроводено с подуване и оток. В резултат на това се създават благоприятни условия за колонизиране с различни бактериални причинители, от които най-често срещани са Стрептококи, Мораксела и Стафилококи. Те предизвикват образуване на възпалителен ексудат в средното ухо, последствие от който е намаляването на слуха. По този начин обаче организмът създава неблагоприятни условия за прикрепването на бактериите към мукозата и размножаването им. В някои случаи е възможно ексудатът да предизвика перфорация на тъпанчевата мембана с изтичане на секрет от съответното ухо.

Симптомите на острия среден отит са неспецифични особено при малките деца и кърмачетата. Някои от тях са повишена температура, раздразнителност и силен плач. Често се наблюдават нарушения в режима на хранене и сън, включващи неспокойствие, често пробуждане, намаление на апетита или отказ от храна. Децата се опитват да докоснат или да хванат засегнатото ухо. В предучилищна възраст децата често съобщават сами за болка и намаление на слуха от едната или двете страни.

За правилната диагностика на възпалението на средното ухо е необходимо да се извърши отоскопски преглед. При него се установява, че иначе  блестящата тъпанчева мембрана, е станала по-мътна и оточна. В близо половината от случаите са засегнати двете страни. Кръвната картина невинаги показва отклонения, особено ако заболяването е с малка давност. При по-тежките случаи могат да се установят повишен брой левкоцити и ускорено СУЕ. За установяване на бактериалния причинител се използват микробиологични изследвания, като се вземат проби с памучен стерилен тампон от засегнатото ухо.

В над 50% от случаите възпалението се самоограничава. Невинаги се налага започването на терапия с антибиотик. Според съвременните подходи в лечението се препоръчва предписването му при кърмачета под 6 месечна възраст. При по-големите деца е необходимо ежедневно проследяване на състоянието, като при наличие на влошаване се започва антибиотична терапия. Паралелно се провежда и симптоматично лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и капки за нос.

Прогнозата на заболяването е добра. Обикновено то преминава за няколко дни. Могат да настъпят обаче и усложнения като менингит, мастоидит, мозъчен абсцес, които трябва навреме да бъдат разпознати и лекувани.

Рецидивиращите отити могат да причинят загуба или намаление на слуха. В тази възраст последствията от това могат да бъдат нарушения в развитието на речта, поради което е изключително важна своевременната диагностика и адекватно лечение.
puls.bg