Засегнатите от тревожност виждат света различно

Хората с тревожни разстройства често не са в състояние да правят разлика между неутрални и заплашителни обстоятелства, за разлика от лица без тревожност, показва тясно проучване, цитирано от puls.bg.
 

Изследователите са провели звуков експеримент, с който да открият каква е пластичността на мозъка и способността му да се променя, както и да отговори на различни ситуации. 
 

Тези промени влияят на начина, по който мозъкът реагира на стимули и дали човек може да прави разлика между безопасни и опасни обстоятелства. Това обяснява водещият автор на изследването Рони Паз от Научния институт "Вайцман" в Реховот, Израел.
 

"Нашето изследване показва, че хората с тревожност не могат да правят разлика на най-основно ниво, между стимули, които имат емоционално съдържание и ежедневни ситуации", казва Паз.
 

В първата част на експеримента Пас и колегите му са обучили 28 доброволци с тревожност с идеята да видят реакциите им към музикални тонове в три различни ситуации – загуба на пари, печалба или нито едно от двете.

Във втората фаза изследователите са възпроизвели 15 различни музикални тонове, за да видят дали участниците са чули и запомнили звуковете по време на първата част от експеримента.

 
Изводът е, че хората с тревожност е по-вероятно да направят грешки при този експеримент, отколкото дурги хора, които нямат този проблем, но са участвали в подобно изследване преди, обясняват лекари пред списание „ Current Biology“.
 
Специалистите са подложили участниците и на ядрено магнитен резонанс, за да ги сравнят със здравите, взели участие в предишното проучване.
 

Хората с тревожни разстройства са имали много по-голяма активност в мозъка, свързана със страх и безпокойство, както и в първичните сензорни области на мозъка.

 
Резултатите показват още, че тревожността е заболяване, а не доброволен начин на възприемане на околния свят, пояснява д-р Деймиан Денис, изследовател от Университета в Амстердам.

 
"Това не е избор или липса на свободна воля.", подчертава д-р Денис.

 
Констатациите от проучването са допълнение към нарастващия обем доказателства, които сочат, че хората с тревожност реагират със страх към ситуации, които само частично наподобяват предишни плашещи за тях преживявания.