Архитектура на съня - какво се случва докато спим?

До скоро погрешно беше разбирането, че сънят е пасивен процес, чиято основна функция е възстановяването на енергийните ресурси на организма. Днес благодарение на един метод, познат като полисомнография, можем да надникнем по-дълбоко във физиологията на това състояние и да открием, че сънят всъщност е един сложен, активен процес, в който мозъкът ни изобщо не „спи”, а функционира без почивка. Регистрирането на съня чрез полисомнография обединява в себе си резултати, получени от електроенцефалография ЕЕГ, електромиография ЕМГ, електроокулография ЕОГ, както и много други параметри в зависимост от характера и целта на изследването. Въз основа на електрофизиологичните критерии е доказано, че сънят обединява в себе си 3 фази:

1. Будно състояние

- на ЕЕГ се представя с т.нар алфа-ритъм, когато човекът е със затворени очи, но все още не е заспал.

2. NREM - сън т.нар бавновълнов сън

Той може да се раздели на 4 стадия:

1 стадий - стадий на леко заспиване. Характерни са търкалящите се очни движения, по-рядкото мигане и постепенното намаляване на мускулния тонус. В този стадий събуждането е лесно.

2 стадий – преходен стадий. Вече липсват очни движения и мускулния тонус е значително намален.

3 и 4 стадий – стадий на дълбок сън. В този период прагът на събуждане е най-висок.

Характерни за NREM - сънят са понижената сърдечна честота и кръвно налягане, ритмичното дишане и понижения мускулен тонус. Очните движения са бавни, „търкалящи се”. Събуден в тази фаза, човекът често се чувства в началото дезориентиран  за време и място.

3. REM - сън т.нар бързовълнов сън, с бързи очни движения (Rapid Eye Movement)

Резултатите от ЕЕГ наподобяват тези получени в будно състояние. Тази фаза се отличава с изключителна вулнерабилност на изследваните параметри - сърдечната честота е ускорена и неправилна, кръвното налягане е повишено и нестабилно, дишането също е неправилно, терморегулацията е неефективна. Всичко това се наблюдава на фона на пълна мускулна релаксация.В REM – сънят липсва регулация на важни биологични функции, което прави тази фаза най-уязвима за сърдечни и дихателни нарушения. Събуден в тази фаза, човекът в повечето случаи е с ясно съзнание и  готов за ставане.Характерни за този сън са също и съновиденията, докато при бавновълновия сън те са рядкост, а ако ги има често преобладават  кошмарните сънища.

Всеки цикъл съдържа последователно преминаващите една в друга фази на будно състояние – NREM –сън – REM – сън, като след това започва нов цикъл. NREM – сънят заема 75% от цялата продължителност на цикъла и е по-изразен през първата част на нощта. През последната трета на нощта преобладава REM – сънят. Тогава и вероятността да се събудим е най-гoляма. Интересно е да се отбележи и фактът, че докато дълбокият сън е свързан предимно с възстановяване и съхранение на енергийните ресурси на организма, то REM – сънят е важен основно за работата на нервната система – за затвърждаване на паметта и за изготвяне на готови програми за действие спрямо ситуации, които още организмът не е срещал. Това изключително се потвърждава и в съотношението между двете фази на съня в различните възрастови периоди. Новороденото прекарва 16-18 часа от денонощието в сън, като в над 50% от това време преобладава REM – сънят. На 2-5 годишна възраст този дял намалява на 25%, след което се съхранява относително стабилен дори при много възрастни индивиди.

Качеството на съня също показва възрастови различия, като в ранна детска възраст дълбокият сън има значителен превес. Тази ефективност се запазва до около 30 годишна възраст, след което все повече се наблюдават нощните събуждания. Ролята и физиологичното значение на съня все още остават загадка за съвременната наука. Загадка остават и механизмите, които отключват това състояние, но въпреки всичко неговият принос за нормалното функциониране на човешкия организъм остава неоспорим.

puls.bg