Доволният човек

Хайде, пак зачекнахме щастието на килограм. Коя нация колко е доволна и коя – мрънкаща. Всъщност не. Само мимоходом ще споменем общата статистика за доволство, ниво на разтегнатост на усмивките по улиците и сухите БВП-та (брутни вътрешни продукти). Защото кой може да се потупа в гърдите, че поставяйки цяла нация по ниво на щастие на една везна, няма да е далеч от истината. Какво е щастието? Какво прави един човек доволен? И не е ли всеки един от нас лично отговорен да намери своето щастие? Където си иска.

Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което на пръв поглед ни изглежда безполезно. Доволен може да бъде дори един четящ човек в парка, опрял гръб в ствола на едно дърво. Така както, попаднала на същото място, би могла да пищи като ощипана всяка уважаваща себе си мрънкаща градска госпожица, която е излязла да покаже новите си одежди на забързаното ходещо общество в парка. Доволният човек няма да смени дрехите в гардероба си всеки сезон само защото са му омръзнали и има пари да си купи нови. Той не инвестира в парцали. Не му носят радост.

Как ще разпознаете доволния човек?

- Често може да го забележите по велоалеите в града, в парка, по улицата. Разсеян е. Умът му видимо е на друго място. Изобщо не е задължително да е облечен като лумпен. Виждала съм доволни хора с костюм и вратовръзка, каращи велосипед сутрин по пътя за работа. Те са доволни на двете си гуми и на шанса да усещат вятъра, ситния дъждец над себе си понякога, аромата на живот и цъфнали дървета.

- Доволният човек е благодарен. Оставя намереното парче ахат в планината и перлите в морето. Той се справя безупречно и не скучае сред гори и планини. Там може да го засечете да пее. Обитава малки хижи и дружи с простите хора. Говори с тях. Пита ги за проблемите и радостите им, споделя. Той не откъсва цветето, което цъфти кротко. Не минава по опасна пътека.

- Той ще даде половината си закуска на куче и ще почерпи със сладолед гладно и мръсно детенце на улицата, без да се замисли колко вида микроби ще обмени с него, колко типа вредители ще си лепне и колко килограма лекарства ще изгълта после, за да оздравее.

- Доволният човек е нормален човек. Той не е отшелник. Може да е инженер, писател, журналист, счетоводител, преподавател, геодезист. Той ще се развихри само и единствено, когато го оставите да работи на спокойствие. Доволният човек ще пресече устрема си в същия момент, в който се опитате да отнемете свободата му, да го унижите, да го притиснете до стената, да го манипулирате евтино, да го заставите да направи нещо. Не се заблуждавайте! Той пак ще си продължи да е доволен. Но ще е с подкастрени криле и няма да даде наистина най-доброто от себе си. Доволните хора не престават да бъдат доволни.

- Доволните хора рядко искат да ръководят. Могат, разбира се. Не искат. Предпочитат сянката. Славата и прожекторите ги притесняват. Отнемат от доволството им. Посивяват ги. Чрез простота те притежават всичко.

- И в най-напечената ситуация доволните хора са конструктивни. Сядат, вземат уплахата в ръце и бързо решават как да действат. Те виждат светлината в мрака, пълнотата в празното, яснотата в мъглата, бързината в бавното.

- Доволният човек не прави график с посещенията на приятелите си у дома. Не се смейте, има и такива хора! Не приготвят специални вечери, за да се изфукат с новия си кухненски робот. У тях често идва някой и си отива, за да мине друг приятел. Мимоходом.

- В повечето случаи доволният човек няма кредит. Да пази Господ, може и да му се наложи да вземе, но едва ли. Просто не взема на кредит неща, които не са му жизненонеобходими. Няма и печалба за вземане.

Иначе редовно пишем новите статистики за това  коя държава е начело на класацията по щастие. Тази година в последното издание на World Happiness Report това отново е Дания, която в четирите издания на доклада досега е била три пъти на първо място. България е на 129-о място в света по щастие. Макар че страната остава по-близо до дъното на класацията, която обхваща общо 157 държави, все пак позицията ни е малко по-напред в сравнение с тази от миналата година – 134-то място.

Какви са критериите?

БВП, социалната подкрепа, оценката за щедростта и свободата да вземаме житейски решения. Щастието било по-добър показател за човешкото благоденствие от измерването на образованието, здравето, бедността, приходите и доброто управление поотделно. Поне това смятат за определящо редакторите на доклада от Мрежата за решения за устойчиво развитие (Sustainable Development Solutions Network) към ООН. Има поне седем ключови показателя за щастието, допълва докладът. Хората, които живеят в най-щастливите страни, имат по-дълга продължителност на живота, по-голяма социална подкрепа и повече свобода да правят избор в живота си. Освен това те имат по-малка корупция, отчитат по-голяма щедрост, изпитват по-малко неравенство в щастието и имат по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението, показва докладът.

Статистиките не са лошо нещо, през тях минаваме като вятър в пустинята. Понякога – безмълвно и чисто, понякога по нас остават лепкави песъчинки, които бавно и естествено падат на земята. Нито икономическите термини ще направят живота на отделния човек по-различен, значим или нищожен, нито нивото на щастие у съседа ще размести нашето житейско ниво. Ние сме единствените същества на планетата, които могат да направят себе си доволни, спокойни, хармонични, цели. Когато сме свободни и обичащи, когато не пречим на останалите.

Ели Mаринова