Варна като „гроздолетовище“

„Някои местни вестници повдигнаха наскоро въпроса за създаването на гроздов курорт и гроздова борса в нашия град. Въпросът за гроздовия курорт трябва да се проучи от две страни: първо, дали подобен курорт във Варна изобщо може да се уреди и, второ дали за гроздолечението варненското грозде, и то кое е подходящо. За сега ний мислим, че такъв курорт във Варна е неосъществим просто, поради немането на публика за тази цел. Варненското грозде узрява късно, чак към средата на месец септември, когато във Варна не остават летовници.“  Едва ли авторът на този любопитен материал, който четем в брой 5=52 от 1 септември 1930 г. на вестник „Варненски кореняк“, е подозирал, че гроздолечението само по себе си е в състояние да привлече курортисти, и то такива от средната и над средната класа. 

СТАТИЯ във в. „Варненски кореняк“, 1.І.1941 г.

Научни основи на гроздолечението в Европа са поставени през втората половина на XIX век, когато химичните изследвания изясняват химичния състав на гроздето и гроздовия сок, макар че идеята за гроздолечебни станции е възникнала около 30 години по-рано. Новите факти за този ценен диетичен продукт позволяват той да намери мястото си в арсенала на профилактичните и лечебните средства на тогавашната медицина, която вече има достатъчно познания за физиологията и физиологичната химия на организма.

Интерес към гроздето като лечебно средство проявяват големи лекари клиницисти - Тисо, Боне и др. За пръв път методично гроздолечение се въвежда от лекари в Швейцария, предимно в климатичните и балнеологичните курорти, които са доста популярни, а гроздолечението довежда до още по-голямата им известност. Примерът на швейцарските лекари е последван в Италия, Франция, Германия и Южна Русия.

 
В началото на ХХ век гроздолечебни станции санаториуми се основават в почти всички лозарски страни в Европа

 
Гроздолечението става един от видовете диетично лечение, прилагано в тясна връзка с курортолечението. През 1931 г. в Париж се основава международен съюз на гроздовите курорти с цел да се пропагандира идеята за гроздолечение в лозарските страни.

ОБЯВА във в. „Свободен глас“, 12.VІІ.1914 г.

В много научни публикации се проследява ефективното въздействие на гроздето. От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като ампелотерапия. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и забавление. Широкият му спектър на действие го прави най-популярното лекарство в народната медицина.

Съвременните изследвания потвърждават благотворното му влияние. Установено е, че в гроздето се съдържат много органични киселини, като ябълкова, винена, лимонена, кехлибарена и фосфорна, които са полезни за стимулирането на обмяната на веществата.

Затова консумацията на грозде и прясно изцеден гроздов сок се препоръчва при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления, чернодробни и жлъчни възпаления, при запек и хемороиди. Гроздето очиства, алкализира и минерализира организма. Според народната медицина гроздето помага при ранна форма на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут и нарушена обмяна на веществата. Смята се, че има много добро действие и при мигрена и артритни заболявания.

Съдържанието на захар е много по-голямо, отколкото при другите плодове над 25%. Захарите в гроздето – глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта и се усвояват бързо от организма и това подпомага сърцето и черния дроб. Благодарение на тези му качества гроздето е много подходяща храна за злояди деца, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.

Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението.

Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчката.

Магнезият, калцият, фосфорът, желязото помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт.

Препоръчва се прясно изцеден гроздов сок да се пие по половин литър сутрин, обед и вечер и лечението да продължи поне 2-3 месеца. Ако ще се яде прясно грозде с лечебна цел, препоръчва се поне по 1,5 килограма на ден.

Въпреки че гроздето е изключително хранително, то може да се използва и за диета и разтоварване на организма. Определяте ден от седмицата или няколко последователни дни, в които консумирате само грозде, и така хем изчиствате организма от ненужни вещества и токсини, хем не гладувате.

Когато се консумира грозде и гроздов сок, добре е да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене и бира. Семките на гроздето дразнят възпалено гърло и в такива моменти не се препоръчва консумацията им. Сушеното грозде – стафидите са също храна и лекарство.

 
Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества са затлъстяването, захарният диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.

Както виждаме, навремето почти всяко заболяване са лекували с грозде и гроздов сок, дори и любовната мъка. 

Няколко години след въпросната публикация във вестник „Варненски кореняк“  варненската община започва строежа на първата почивна и гроздолечебна станция в курорта Св. Константин. Тя разполага със 140 стаи с изглед към морето и е в разкошна зеленина и в близост до прекрасна плажна ивица на сравнително малкия морски залив на района. Откриването й става на 10 септември 1933 г. Летовниците са българи, но има и чужденци - чехи, поляци. Гроздолечението става по лекарско предписание. 

Започва се с половин килограм грозде първите дни, за да се стигне до 2 - 3 кг във втората и третата седмица. А при изпращането на летовниците се поднася пакет грозде и приятен спомен от курорта, за което подробно разказва в статиите си доцент д-р Стамат Стаматов, генерален секретар на Международната конфедерация "Здравен туризъм". 

Истинското развитие на лозарството във Варна е след войните. През 1919 – 1920 г. цените на гроздето и виното се покачват и лозарството започва да носи добри доходи. Създават се и първите винарски изби и акционерни дружества. След устроената от Варненската градска община през месец септември 1928 г. лозаро-винарска изложба отрасълът получава мощен тласък. Засилва се и износът на грозде в чужбина. Изложбата се провежда от 23 до 25 септември в Юнашкия салон и е посетена масово. Изложени са лози, машини, препарати, литература за земеделието и отраслите му. Изнасят се лекции и беседи за лозарите, прожектират се филми за болестите по лозята.

СТАТИЯ във в. „Варненски кореняк“, 1.Х.1932 г.

През 30-те години на ХХ век Националният комитет за пропаганда на гроздето и гроздовия сок ежегодно организира национална гроздова седмица. През тази седмица в училищата и църквите се изнасят беседи за ползата от консумацията на грозде и гроздов сок. Организират се вечеринки и тържества, на които се сервират безплатно грозде и сок. Из града се разлепят много рекламни афиши и позиви. 

През 1932 г. от 18  до 26 септември в Морското казино се открива втората лозаро-овощарска изложба, която се превръща в една отлична демонстрация на българските лозари и овощари. Участват изложители на различни сортове грозде, плодове, напитки, консерви, посадъчен материал, химикали и машини, специализирана литература и др. Изложбата е организирана от Варненското общинско управление, Общинския лозов разсадник, Министерството на земеделието и Варненската популярна банка.

Общината прави много за популяризирането на ползите от гроздето сред населението

 
В обява във вестник „Черно море“ от 1934 г. четем: „От понеделник 3 септември в кафене „Сплендит“ до Общината и в бюфета на Северните морски бани се сервира безплатно местно грозде по случай гроздовата седмица!“.

„Слънце, море, грозде“ е девизът, с който град Варна е известен след 1926 г. Надписът е стоял на входа на Морската градина и е посрещал варненци и гостите на града, бил е символ на курорта Варна за чуждестранните туристи. 

Гроздолечебницата в курорта Св. Константин просъществува до Втората световна война, а в наши дни гроздолечението и винотерапията отново са хит в здравния туризъм по света.

МАРИЦА ГЪРДЕВА