Летни закачки с Асен Блатечки

Във Варна отново гостува една от последните постановки на секссимвола на българското кино и театър Асен Блатечки - френската комедия от афиша на Бургаския театър “Вик за любов”на Жозиан Баласко. На сцената на театър “Българан” играха като за световно великолепното каре от актьори Атанас Атанасов, Стефан Иванов, Койна Русева и Асен Блатечки. Това беше техният 30-ти гастрол. Отново пълна зала. Отново щедри аплодисменти, цветя, автографи, снимки на финала... И една моя внезапна хрумка, която превърнах в предложеното по надолу интервю.

- Асене,ако трябва да бъдеш вълна – първа, следваща, опустошителнао, живителна, спокойна, ти избираш...?

- Избирам да бъда бурната вълна.

- А умееш ли да хвърляш котва? Кога и къде?

- Често хвърлям котви. В повечето случаи – успешно. Опитвам се да бъде на уютно място.

- Раковината на спомените ти какво нашепва?

- Неповторими случки от детството. И ми се иска винаги да съм дете.

- Пясъкът на нетърпението ти още ли те пари или ти париш с с творческата си напоритост и продуктивност?

- Първото е вярно – пясъкът на нетърпението. Винаги искам нещата максималистично. Бързо да стават. И хубави да бъдат.

- Предпочиташ стъпките към морската необятност и неизвестност или към брега на очакваното, сигурното?...

- Към морската необятност и неизбордност. Тя ме мами. Тя ме предизвиква. Естествено е.

- Какво предизвиква медузата на твоите съмнения? И как пари?

- Не съм такъв черногледец. Лесно прощавам. Но разлютят ли ме, паря много жестоко. Повече от медуза.

- Кое е по-желано и очаквано за тебе – изгрева на слънцето или неговия залез?

- Преди всичко – изгрева. Искам да посрещам. Новото. Неочакваното. Не обичам да изпращам залези. Да изпращам някого. Да ме изпращат...

- Научи ли се да плуваш в морето на живота?

- Постоянно се уча. И ще продължавам да се уча.

- От кое мъртво вълнение се страхуваш – на приятелското предателство, на безотговорността, на неизвестността?...

- От никакво мъртво вълнение не се страхувам.

- Капка в морето ли искаш да бъдеш или песъчинка на брега?

- Ако е песъчинка, трябва да е в пустинята. Ако е капка, да бъде в морето. Но много често съм капката, която прелива?.../последва усмивка/.

- На кой би преотстъпил морското конче на мечтите си? Или искаш още с него да препускаш?

- Как на кой? На дъщеря ми!

- Морето за тебе е?...

- Любимо място, в което се оглеждам. Вглеждам. Вслушвам.Размишлявам. Ако не съм до него, то е в сърцето ми.

Кирил Аспарухов