Може ли “реплика”?!

   - Може ли “реплика”?!
- Заповядайте!
- Живеем в “реплика” ...
- Аргументирайте се?!
- С удоволствие. Само ми дайте малко повече време за изказване...
Да вземем за пример един обикновен летен ден. Вървя си по улицата и срещам една позната. Облечена е със страхотен тоалет (прилича на Giorgio Armani) и ухае на “5th Avenue” (Elizabeth Arden). Разговаряме се за живота, а аз й правя комплимент за роклята и парфюма. Тя се смее:
- “Реплика”, скъпа! “Реплика” е! И парфюмът е “реплика”. Виж ми чантата - Louis Vuitton... И тя е от един сайт за маркови реплики.
- И моето Gucci е от същото място! – присъединява се към нас друга позната и бърза да се похвали – А костюмчето ми е на Calvin Klein! (Разбира се – “реплика”. На това костюмче даже му личи!)
До вечерта се сблъсквам с още познати, които са облечени с “реплики”, ухаят на “реплики” или са се уредили с аксесоари, лаптопи, мобилни телефони, електроуреди и всичко което може да се сети човек - “реплики” на известни марки.
Отивам в Супермаркета и там отново срещам... Какво?! “Реплики”, разбира се!
Продават ми “реплика” на сирене (от сухо мляко или съвсем без мляко), “реплика” на кашкавал, на зехтин (от царевични продукти), а любимите ми “реплики” са на щанда за колбаси...
Прибирам се. Включвам телевизора (“реплика” на Sony, произведена в Китай) и се заслушвам в Новините. Показват репортаж от Парламента, където един политик упорито настоява за “Реплика”! И тогава ми светва! Че то, ако се замислим, още като сме си създавали наново държавата (след Освобождението) сме започнали да градим не държава, а “реплика”. Създали сме си Конституция – “реплика” на сръбския Органически устав от 1869 година и Румънската конституция от 1866 година, под влияние на руското законодателство. После сме си докарали “реплика” на Княз и ... Така ни е тръгнало...
Живеем с “реплики”, като “реплика” на народ, в държава - “реплика” на няколко други...

Маня Петрова